Включвам
се със закъснение, поради късно приключили ремонти на два телевизора и
една пералня,но не мога да пропусна да се поклоня пред святото дело на
смятания за най-чист и влиятелен български революционер от 19 век, национален герой, създател на Вътрешна революционна организация, която се явява основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание.
Васил Иванов Кунчев (18. 07. 1837 – 19. 02. 1873). Българинът, пред чийто жертвен подвиг се прекланяме всички. Живот - чист, аскетичен, отдаден на преследване на една цел - чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност. Актуален днес и по всяко време.
Някои мъдри мисли на Васил Левски, които звучат неостаряващи от времето, защото Апостолът на свободата е вечен в българските сърца:
- Дела трябват, а не думи.
- Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република.
- Днешният век е век на свободата.
- Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица.
- Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си.
- Без революция сме загубени во веки веков.
- Близо е времето вече - българинът не ще бъде роб, а свободен.
- Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.
- Бързата работа ялова излиза.
- Дързост и постоянство!
- За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.
- Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля.
- Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.
- Време за помагане е сега - закъснелите не ще бъдат наши приятели.
- Времето е в нас и ние сме във времето.
- Всекиму ще се държи сметка за делата.
- Всичко се състои в нашите задружни сили.
-
Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно
длъжността си. - Писмената клетва на Левски, положена след общото
събрание в Букурещ, април и май 1872 г.
- Играем с живота на 7 милиона българи - трябва зряло да се постъпва.
- Има два пътя - кой ще изберете?
- Отговорност към обществените средства
- Строга и редовна отчетност.
- Интригата спира хода на народната работа.
- Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму.
- Както речат повечето игроводи, така ще играем.
- Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови.
- На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.
- На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни.
- Най-много са виновни чорбаджиите.
- Главният център е в България.
- Народната работа стои над всичко.
- Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш.
- Ние гоним царя и неговите закони.
- Никой да не се повежда сляпо в работата.
- Обич и доверие към Апостола!
- Оръжие, оръжие и пак оръжие.
- Трябва да се съобразите със закона.
- Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре - магаре.
- Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.
- Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.
- Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа.
- Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република".
- Строга революционна бдителност.
- Техните милиони жълтици нека си бъдат техни!
- Трябва да се жертва всичко, па и себе си.
- Трябва да се променят имената - станаха известни на мнозина.
Използвана е картината Обесването на Васил Левски на Борис Ангелушев, рисувана през 1942г.
Христо Ботев:
Обесването на Васил Левски
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
"Обесването
на Васил Левски" е последната песен на Ботев. Създадена е вероятно към
края на 1875 г., защото не е включена в "Песни и стихотворения".
Напечатана е в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски.
Снимка - Днес.бг
О, Майко моя, родино света!
Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?
Гарване и ти, птицо проклета,
над чий там гроб тъй грозно грачеш?
О, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня;
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня!
Плачи! Там близо до град София
вида аз стърчи черно бесило.
И твоят един син, Българио,
виси на него... Със страшна сила.
Зимата пее свойта зла песен.
Вихрове гонят тръни в полето
и студ, и мраз – плач безнадежден!
Навяват на теб, теб на сърцето!
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в мъглата;
старци са богу молат горещо,
жените плачат, пищат децата!
Умря той вече! Юнашка сила
твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
плачи за него, кълни съдбата!
Това
е първият вариант на стихотворението "Обесването на Васил Левски".
Публикуван е във в. "България", г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г.
Окончателният вариант на стихотворението е излязъл в "Календар за 1876
година" под образа на Васил Левски, а след това е публикуван е в
"Съчинения на Христо Ботйов" под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с.
43.
