Всичко отдавна вече не е така, защото събота и неделя не се изживяват по сходен начин, винаги има някоя поръчка за ремонт на техника някъде или поправка на някое електроуредче у дома. Животът е различен от спомена за младежките (лудешките) години и забавленията по онова време. Светът и хората покрай мен са се променили, съвсем логично и нормално е да се променя аз и моите възгледи и очаквания за нещата от заобикалящата ме действителност.
Въпреки всичко, нагласата, че днес е петък и лекото, радостно гъделче в душата остава. Особено в слънчев ноемврийски ден като днешния. Търся в устата парченцето шоколад, няма го, но сякаш бе там само до преди миг, миниатюрно, почти невидимо, недоловимо, ефимерно като живота, нетрайно като любовта и все пак - осезаемо и вечно като спомен, като присъствие на любим човек.
Ето няколко снимки, които подбрах за специалното петъчно настроение.
Екопревози и товари - едно телевизорче да метнем за поправка до съседния квартал, при моя майстор колко му е.
Мога и повече телевизори да нося, друга техника също, само курсове осигурете, почерпката - после.
Тарифата двойна - екотакси плюс яка музика на уредбата втора употреба със соларно захранване. Ако няма да се качваш - чупката, че ще викна родата!
Технологична клавиатура за компютри с най-важните бутони, разработка на Майкрософт. То за какво ли са ви и другите бутончета - щом не се използва нещо да се маха, за да не пречи само!
Черешката на тортата през призмата на петъка - ще стигне или няма да стигне за уикенда?! Това се казва зареждане - бира на корем, но мезето дали още лае някъде из кварталните улици?
С пожелание за много слънчев ноемврийски уикенд и безброй усмивки ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Благодаря, че коментирахте! :)