петък, 13 юли 2012 г.

Летни жеги, ремонти и красотата на морските звезди от далечните морета




Южните морета привличат с невероятно красивите си подводни обитатели - ярки, свежи цветове, отровна примамка за неопитните. Прекрасни комбинации между форми и нюанси, за да покажат за пореден път, че най-върховният, най-многоликият творец е именно Природата, която опитваме да погубим ежедневно с нелепите си технологични постижения, разрушавайки завинаги стройните системи, които е създала. Ние също спадаме към тях, но сме си повярвали, че сме по-могъщи и властни от изначалния създател, че  владеем и разполагаме с всички нейни съвършени творения, били те органични или не.

Южните морета обикалях на палубите на пиратски и приключенски кораби, плаващи под различни тайнствени флагове, веещи се на морския бриз.  Потънал в поредния роман за страховити и силни морски вълци, които разпалваха юношеското ми въображение, минаваха дните и нощите ми през лятото. 

Четях за морета отвъд далечни земи, морета със тюркоазено сини води, пълни с екзотични и непознати растения и животни.
Мислено плавах, разглеждах, проучвах. Притегателната сила на невидяното излизаше извън рамките на обикновения интерес.  Затова избрах дисциплина, свързана с корабното инженерство, с надеждата да опозная света отвъд Екватора. На 18 години човек има все още смели мечти...

Тези дни съм доста натоварен с различни задачи - не само обичайните ремонти на перални, телевизори, но и малко по-различен тип сервиз на климатична техника. В жегите си мисля за морето, за това колко невъзможно далече е и нашето Черно море по различни причини - технически, финансови, битови, но не ми пречи да си представям водите на онези далечни морета, които така и не обиколих.

Обичам морето, толкова красота, симетрия и богата цветова палитра имат неговите обитатели, че понякога желая аз да бях нарисувал или претворил по някакъв начин уникалността им.

Насладете се с мен на прекрасните форми и багри на морските звезди, а тук са представени някои от най-невъзможно красивите от тях, създадени от ръката майката Природа.






























Майсторът ви  пожелава много поводи за  добро настроение и да не бъдете фаталисти на днешния петък, тринадесети ;)

 

понеделник, 9 юли 2012 г.

Много летен постинг с мисъл за морето

Ех, моренце, така много ми липсва дъха ти солен!


       




                     




                    









събота, 7 юли 2012 г.

Летни усмивки от Майстора преди да поеме към ремонта на електрическа печка

Лятно съботно настроение - всяка жаба да си знае гьола! Разделяме техниката по интереси- мотоциклетната техника за силния пол, а битовата техника (тип прахосмукачка) за дамите.

                    



Защо после някои се оплакват от неразбиране от страна на половинката - вижте приликите - имат си двигател. колела, кормило.

А последиците:

* Техник отива на адрес  и пита жената:
- Кой счупи телевизора?
- Мъжът ми. Аз хвърлих една чиния, а той
 гадината се наведе…



Дали може да се поправи - не зная, но ето още един техничарски виц:

* Стара дама си купила за първи път телевизор. Същата вечер тя го включила и гледала футболен мач. На другия ден предавали ръгби и дамата извикала телевизионен  техник:
- Моля ви, вижте какво му има на този телевизор.
- Защо, какво се е случило?
- Ами, разбирате ли, вчера като гледах топката беше кръгла, а днес стана овална.


Хмм..

На всички весел уикенд, а аз поемам по задачи - ремонт на електрическа печка като начало ;)


            

четвъртък, 5 юли 2012 г.

Битова техника за абсолютно начинаещи - какво да знаем преди да потърсим техник за ремонт на телевизор

Случвало ми се е като се обади кандидат-клиент във връзка с ремонт на телевизор, да го попитам какъв тип телевизор е в зависимост от екрана му. Неколкократно са ми отговаряли, че не знаят, което много ме е учудвало.

Но в разговори съм споменавал за тази липса на информираност и съпругата ми ме е засичала с репликата, че не всички разбират от поправки, техника и технически понятия. Естествено, това не се и налага, ала провокиран от продължението на думите й, че тя също не знаела и не се интересувала какъв телевизор има у дома, реших да напиша набързо този постинг.

Съвсем накратко, малко преди да поема към диагностиката и евентуалния ремонт на една твърде специфична машина, използвана в химически лаборатории, ще дам известни пояснения за това, как да разберем дали телевизорът, който имаме е с кинескоп или не (за прохождащи в областта на битовата техника).

                                


Най-общо и грубо казано, телевизорите с кинескопи се отличават по следните показатели:


- По размера си – кутията им е издължена назад и достига до 50-60 сантиметра, заемат прекалено много място;
 
- По тегло – много по-тежки от съвременните телевизори;
 
- По-бавно светва екрана;
 
- Размерът на екрана е ограничен – 38 инча е максималната големина;
 
- Според кинескопа се разделят в три категории:
 
 
     * нормално изпъкнали;

     * плоски;

     *суперплоски, познати още като  flatron.


Неприятен факт при телевизорите с кинескопи е, че очите се натоварват и изморяват, ако честотата на обновяване на екрана е под 100 Hz., както и получаване на геометрични и цветови изкривявания поради въздействие на магнитни полета, но май пак навлизам в твърде специализирана тематика.


Не са толкова икономични като модерните телевизори, което си е минус на фона на последния скок на цената на електроенергията.

Качеството на изображението е добро, цветовете са естествени, телевизорите с кинескоп могат да служат вярно на собствениците си (до 15-ина години), а цените са прилични. Това са плюсовете им.



                 


Дано съм бил от полза на някого с кратката информация, а на другите – приятен летен ден! ;)

вторник, 3 юли 2012 г.

Jim Morrison (December 8, 1943 – July 3, 1971)

Може да прочетете повече по темата за смъртта на Джим Морисън  в мой постинг от миналата година,  ето тук.

 А ето как би изглеждал Джим на 65 според учени, направили компютърно състаряване на негова снимка.





http://www.youtube.com/watch?v=MEHL9Dl5LAg&feature=share

неделя, 1 юли 2012 г.

Бирена отварачка с електронен екран-броячка

Мисля – позакъснях с това забавно постингче днес, потънал в спомени за други юлски сутрини, когато хладният сутрешен бриз ме караше да се чувствам  нов, свеж и зареден с   емоции – за любов, за промяна, за себеутвърждаване.


Но техничарят в мен не издържа на изкушението да сподели новата технологично-механична джаджа, тип отварачка с екран – електронен брояч на изконсумираните бутилки с кехлибарена пенлива течност.

                 
                    

Хвърлям по едно око към телевизора и отборите на Италия и Испания, които тичат по терена, водени от желание за победа, а зрителите напрегнато следят случващото се там така, сякаш зависи живота им от това и надигат бирените бутилки.

Футболни страсти и настроения, силни отбори, очакваме силен финал. 

Да се върна към отварачката с електронно екранче – вече няма смисъл да броите колко бири сте вкарали в жежката юлска вечер, разположени пред домашния телевизор – отварачката отчита всяко отваряне на нова бутилка. 

Добра вест е, че може да нулирате отварачката-издайник, натискайки reset   и всичко почва от начало. Скрийте само или изхвърлете празните бутилки, за да не нададе вой някой завистник, най-често от противоположния пол. 



             

Отварачка с броячка – дали би се харчила в България – съмнявам се. Капачките на бирените бутилки са с модерна технология, не ви е необходима отварачка за целта, а големите пластмасови бутилки са с винтови капачки. А и кой иска да му броят бутилките, я стига, моля ви се – пийте докато ви се пие, докато свърши бирата в денонощния или в хладилника.

По-добре спестете тези $10, колкото е цената на отварачката с електронен екран, за още малко бира. 

Засега все още 1-0 за Испания.

Кой ли ще е новият футболен шампион на Европа, засега не зная.

Но ще си взема студена бира за компания пред телевизора, ние българите си знаем  - и да паднем, и да бием...

Наздраве за шампиона в аванс!  


Вече 2-0 за Испания!


Долу ръцете от Джулая

Леко се дразня от поредната комерсиална изгъзица, извинете употребата на твърде жаргонната дума, но цял ден ме чопли нещо и ей ме на - в 3:40 това, което не ме оставяше на спокойствие днес, трябва да бъде споделено, мъчи ме като дребно, но досадно камъче в обувка.

Темата за Джулая се преекспонира тази година - пуснеш ТВ-то - и хайдеее, кеф - времето ставало за Джулая, смениш канала - драги зрители, весело изкарване на Джулая, в потрес небивал ме хвърли нечие предложение-запъртъче - да сме правили Джулая общоевропейски празник! Пак да не работим, значи, че да останем на челното място в ЕС по брой на празници, пък после мрънкаме, че не ни давали пари. Кой е луд да дава на вечно празнуващите, я!

Но твърдо заявявам и заставам зад думите си - долу ръцете от Джулая, всички онези, които нагло използват фразата, която не буди капка спомени или идеи - този изгрев свещен е символ  на нещо по-различно от всеядната затъпяла маса, на която всичко непознато им е яко фешън и много куул. Пък мацките ще се накифлят подобаващо - къдрици, цици, маникюр, гримче, бюстиенца, дрънкулки, токчета, особено подходящи за Камен бряг.

Надявам се искрено, че ще има и друг тип хора, неповлияни от явната комерсиализация на хипарския празник.

Мога да разказвам от различни гледни точки, мога да съм майстор, мога да съм 20-ина годишна хипарка, преживяла незабравими мигове в последната нощ на юни до мига, когато вижда раждането на първите слънчеви лъчи, избликващи изпод дълбините на морето.

Безкрайно различно е в началото на 90те - нещата се раждат спонтанно, тръгваш с гаджето на стоп до Варна с минимално количество пари в джоба на прокъсаните дънки и два пакета цигари. Нищо не е организирано - няма скара, няма концерти, но за сметка на това органите на реда се опитват да респектират с тъпите си палки, следвайки още по-дебилните инструкции на някой общински натегач! Никакви забави за младите - те са наречени измет, паплач, наркоманска сган, изобщо утайката на едно вече потънало обществено съзнание!

На плажа във Варна - луд купон - компании се веселят, има огньове по плажа, ясно, че освен музика се лее и алкохол в индустриални количества. Част от тях се познават - студенти, бунтари, рокери. Неповторима гледка - дългокоси младежи, вярващи, че ще променят света, отблясъците на огньовете, китарите, нощното море, естествено има къпещи се, правещи любов на брега, и над всичко това се носи духа на свободата, на  човека без окови на съзнанието, на любовта, онази всепоглъщащата, която те кара да забравиш себе си и да се слееш в едно с всемира, примесен със сладникаво-тръпчивия вкус на мери джейн.

Светът няма как да бъде променен, но това разбираш след години, доста при това. Какво ти остава - да пазиш спомена за юлския изгрев и надеждите в изгрева на собствения си живот! Да знаеш, че поне си пожелал да живееш в друг свят, но за идеалисти няма място, успяваш, ако си нагъл, безочлив плутократ. После разказвай за юлското слънце от това, което си чул и настоявай, че си различен -колко много обичаш свободата, обаче онази, за която си продал себе си, онази купената, онази, финикийската. Те другите ще ти повЕрват! Няма да си първият, който обещава, мами, крадва и народът е опиянен от думи, защото вече и за алкохол не му стигат средствата...Фалш и липса на ценности - днешното общество, затова този Джулай, не е моят!

July Morning за мен е символ на неконформизма, на новаторството, на свободния дух, на любовта, на спонтанните действия и решения.

Последно ходих горещото лято на 1994 - пълно разочарование - беше мача с Аржентина за онова световно, бихме, еуфория, фенове, хипари и незнайно откъде хлапетии в предюношеска възраст се щураха по брега, а една от пиклите глезено мрънкаше с дъх на водка - Какво е тва Джулай, бее. No comment. Дотам.

После старите хипари тръгнаха към Варвара, Созопол, сега ми е все тая, защото моят дух остана там завинаги - сля се с нощното море само миг  преди да грейнат първите слънчеви лъчи. Остана там като символ на моята младост, мечти, всички раздадени чувства. И въпреки противоречивостта на чувствата вътре в мен, всеки July Morning моят бунтарски дух се отправя към плажа, изплъзнал се през пространствено-временния континиум и посреща слънцето (символ на прераждането, на това, че  още нищо не е загубено и доброто все пак го има макар да се крие дълбоко в нас) и тържествува еуфорично - приповдигнато, примесено с познатото:

There I was on a July morning
Looking for love
With the strength
Of a new day dawning
And the beautiful sun

At the sound
Of the first bird singing
I was leaving for home
With the storm
And the night behind me
And a road of my own



BTW, July Morning никога не е била сред най-популярните песни на Uriah Heep в UK.













http://www.youtube.com/watch?v=R3_RaLubBiA&feature=player_embedded

Леки корекции 1.07.2012 Писано за друг блог, преди година.