Показват се публикациите с етикет кинкс. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет кинкс. Показване на всички публикации

вторник, 15 ноември 2011 г.

Хора, предмети, спомени - дългият път към себе си

Чакам те да се завърнеш и те търся в лицата и силуетите на хората, с които се  разминавам по улиците. Никакво, макар и жалко твое подобие не откривам. Превръщам се в кавър версия на самия себе си и отправям молитви към поредно безмилостно божество. Молитвите ми остават нечути. В мен се преплитат спомени и надежди, а разкъсвана от противоречия душата ми умира и възкръсва сякаш в непрекъсната цикличност. Пред очите ми все още са косите ти, вплели вятъра в себе си, долавям все още парфюма, които ухаеше странно-опияняващо, ориенталски-изкусително и съблазнително.


                                                      
                                                                        (T. Гъркин)
                                                               
Къде изчезна, дали се стопи някъде в небитието, дали преля в живота на друг – не мога да разбера, единствено болката от невъзможността на чувствата и общата ни взаимност  са пределно ясни и осезаеми. Другото дори е по-бледо от сън, по-размито от чужд разговор, по-отминало от детски години. Някъде там в миналото като призрак остана да присъства очакването да се завърнеш, там тегне като черна прокоба една   недовършена, недоизживяна напълно  любов. Обичаше да слушаш тази стара песен и често припяваше с тях - You really got me now и толкова, просто песен, нищо повече. Харесах песента покрай теб, реших, че се отнася за мен, за нас. После изчезна. Завинаги. Мразя тази безкрайна пропаст между никога и завинаги, мразя дори и двете думи.


                           
                                                                       (И. Хърст)

Отиде си, изчезна, стопи се – всичко това да изрази мъката, че те няма, че не си при мен. Иначе знам къде си – не на друга планета, не в друга космическа галактика, просто някъде другаде, но то е същото – щом не си с мен, при мен за мен все едно те няма, не съществуваш. Защо след като някой си тръгне след него остават толкова други неща, които напомнят за него, засилват липсата му и страданието ти? Това пречиства ли ни или ни напомня собствената ни уязвимост, крехкост на чувствата и нетрайност на илюзиите, че нещо може да продължи повече от самия живот или от мъртвата материя – предмети и вещи, които пренасят спомените? Имат ли предметите памет или ние имаме памет за тях?


                                   
                                                              (C. Miedema)

Така се носим през времето, през срещите, стараейки се да съживим това, което ни липсва чрез друго, което имаме в наличност. А доколко ни прави щастливи замяната и може ли и най-добрия майстор да ремонтира човешката душа?


                      


Търсейки теб, достигнах до себе си...


                                 


С пожелание да останете винаги верни на себе си! ;)

 





Ремонт на черна и бяла техника, извънгаранционен сервиз, монтаж и поддръжка, консултант ВЕИ, инвеститорски контрол външни и сградни инсталации, графично оформление на рекламни и технически материали, преводи от/на английски/руски езици, editing/proofreading, създаване, оформяне и корекция на съдържание за уеб, текстове, официални писма, поздравления, слогани.