Показват се публикациите с етикет кафе. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет кафе. Показване на всички публикации

четвъртък, 28 февруари 2013 г.

Сервиз за кафе и чай от 19 век




Богато украсен сервиз за кафе и чай, произведен в средата на 19 век във Франция и по-точно в Sèvres Manufactory. Фабриката за порцелан е основана през 1740 година и съществува до настоящия момент.  Този сервиз се намира в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк.

Красивото е субективна категория - не всички обичат пищно декорираните елементи, семплото изпълнение също има своето очарование. Порцелановите изделия са се съхранили през времето, пренесли своята крехкост и привидна нетрайност, за да припомнят, че това, което наричаме живот е всъщност само миг от безкрая, а счупеното не винаги може да се поправи, красивото е ефимерно като спомен за женска усмивка, като ухание на пролетен цвят, поръсен от утринна росица, като сянка на лъч, пробягващ през тъмнината.


Ars longa, vita brevis са казали предците. Колкото и кратък, животът трябва да се живее достойно.
  


Пожелавам усмихнат и пълноценен ден, а аз ще се заема отново с ремонт на битова техника, днес е ден на телевизорите.

събота, 10 март 2012 г.

Снощи сънувах, че някой ме обича...

Няколко съвсем неподредени мислички, едновременно отпивам от съботното кафенце и се опитвам да надмина собствения си рекорд по бързина на писане с два пръста по клавиатурата.

Хубаво нещо е да забравиш и простиш, но дали винаги не остава нещо като драскотина върху гладката, макар привидно, повърхност на отношенията. Или поне някой белег в душата. Със сигурност остава и той е видим единствено за теб. Споменавал съм, че най-трудни са ремонтите на чувства, спомени, душа. Трудни, неспокосани, не пeрфектно изпипани.

Колко хубаво би било да имаше някакъв чип - сменяш наранената част и си като нов - няма болезнени въпроси и парещи спомени, просто си като нов, чисто нов, неизползван, ненаранен, все едно изваден преди минути от опаковката.

Какво пък - хора сме, отпивам малка глътка от поизстиналото кафе, прощаваме, поне правим опити, напъваме се да забравим болка и охладнели като кафето ми чувства, и то така - живота минава ли минава с бясна скорост, а ти стоиш и чакаш да се позабави въртележката и да скочиш в движение, за да не ти изгори билета, който стискаш здраво в дланта си.

Чувствата не можеш да хванеш в шепа, те са на най-сигурното място - вътре в теб и не си техен господар. Идват и се появяват от само себе си, няма контрол, няма резервни части за наранените, няма любимия  бутон на майстора рестарт. Така е.

А закъснелите чувства помагат или пречат на душевния мир?

Снощи сънувах, че някой ме обича...

Чудесна песен, чудесна стара песен за начало на деня ми.

Ремонтите тепърва предстоят - дали този път не толкова типичните и технически обикновени телевизори, изнемогващи перални и стачкуващи печки или нещо далеч по-различно по своята същност, все са ремонти и крайният резултат трябва да е удовлетворителен, ако не положителен.

Хубав втори съботен ден през март.
 
 
 
 

петък, 9 септември 2011 г.

Майсторът, леля Йотка и една астрална петъчна разходка

Цената ти се определя от това, което си, а не от това, което имаш. Т. Едисън
 Тази мисъл на  Едисън ме провокира към размисъл за нещата от живота, за хората, които съм срещал някога и някъде, за това колко важни са вещите, отношението ни към тях, те ли са водещи за формиране на мироглед и поведение и прочие разхвърляни мисли, които кацаха за кратко в главицата ми, докато с ръцете човърках поредната джаджа. Нещо като поток на съзнанието, но твърде далеч от Джойс.
Покрай отвертката се сетих за една счупена бургийка, покрай последната за леля Панайотка. Леля Панайотка, за краткост, наричана от дружки Йотка, се бе появила в живота ми случайно, но такива срещи се помнят дълго - дамата беше с внушителна външност, рошава, периодично растителността по лицето й ставаше повече от моята, но не това бе важното в случая. Интересното бе, че притежаваше неимоверен копнеж да притежава всички възможни боклуци на другите. Примерно, имаш стар котлон, който не ползваш и тя започваше да врънка да й го дадеш, че точно сега й трябвал за вилата или за в къщи. Котлонът после биваше заменян за нещо или пробутван като награда за свършена услуга на някого. Вика някого да почисти градината и вместо да плати с финикийски знаци, му даваше изпросената вещ. А какъв апетит притежаваше само -  ако седнеше с нея на една маса, то трябваше да лапаш със същото темпо, с което и тя, иначе рискът да останеш гладен бе съвсем реален. Нямаше индивидуални порции – всичко на масата, който успее да движи вилицата и поглъща храната по-бързо от нея, бе късметлия.
Та леля Йотка имаше дъщери, които живееха нейде из Европата. Казвам това, защото с гордост се хвалеше за постиженията им (неясно какви) и не пропускаше да разкаже как по-голямата имала кученце, което някой й подарил и като заминала за чужбина, Йотка го продала, с парите купила килим за хола, а щерката излъгала, че мопсчето избягало. Разказваше го с нотка на гордост от собствената си предприемчивост. Куче за килим – алъш вериш от висш пилотаж.
Друг път ме накара да направя подобрения по електрическата мрежа на виличката. Умееше да се възползва и от вещи, и от умения – няма такъв човек никъде! Бях за малко, нямах нужните инструменти, но Йотка каза, че ще намери или купи бургийката, която трябваше. Струваше около 2 лева. Донесе ми една леко счупена отпред, някой бил й я дал. Как се пробива дупка със счупена бургия няма да коментирам, все пак свърших работата. Няколко дни по-късно спомена, че човекът от когото я взела си я потърсил. Беше възмутена – за какво му била, тя била счупена. Ееех!
Оставям отвертката, включвам поялника и случките покрай леля Йотка напират в главата ми. Такава алчност и лакомия никога не бих допуснал, че съществуват – не живеем да трупаме предмети, да се заграждаме с мъртви вещи от света около нас, да издигаме бариери от ненужните хорски боклуци, но явно има и други гледни точки.
Хващам поялника и се подхилвам – сещам се как Панайотка ме накара да монтирам реотани на външна фурна – за икономия ми даде да използвам незнайно откъде попаднали при нея плочи за подгревател  на гориво за мазутен котел!!! Колко време си играх да ги прикача отгоре са просто подробности от пейзажа. Не беше там мястото им, но с леля Йотка не се спори. Закрепих ги криво-ляво и тя веднага се втурна да пече баница – за почерпка, от която да намаже и тя. Има-няма 15 минути и от вътре се чу шум. Разбрах какво е станало – от топлината основата от алуминий се бе стопила и нагревателите паднали върху баницата. Да ви е сладко! Е, после купи нормални нагреватели, пак си играх да ги слагам, баница нямаше този път.
Покрай баницата се сетих за едно пиле, което бе пекла пак там, на виличката. Отиваме да вечеряме и извадено на масата в двора, в тавичка, ама...Съпругата ми, с невъоръжено око, тихичко прошепна – ама пилето е сурово, виж какво е бяло. Бяло да, засмях се, защото леля Йотка вече му бе изпапкала препечената кожичка и трътката и сервира останалото за вечеря.
Ето, оставям поялника, оглеждам ремонтираното по платката, дръпвам от цигарата, глътка кафе и се връщам от астралната си разходка в скромната софийска панелка.
Така е, хората сме различни, всеки е уникална вселена, важно е да имаш вещи и техника за бита, без тях не може в цивилизования свят,  но този алчен стремеж към чуждото, към прекаленото пристрастяване към неодушевени придобивки – доколко ни правят щастливи и те ли са основна причина за присъствието ни на земята – ми идват в повече.
Неусетно в размишления, съм сглобил телевизора, включвам – го – работи перфекто, доволен съм от свършената работа. Поглеждам ръцете си – колко ремонти са минали през тях, колко неща измайсторил и колко хора зарадвал – мисля – хубавото, което си оставил и доброто направил, хорската радост са важни, те са мерило за самите нас, не разни счупени бургийки и вили, не 5 кила пържоли на аванта.
Става ми леко и радостно, време е да порисувам – тези дни ще довърша и покажа новата си картинка – пейзаж от Гърция.
Позитивен петък от Майстора ;)
http://lxpress.alle.bg/ Ремонт на черна и бяла техника, извънгаранционен сервиз, монтаж и поддръжка, консултант ВЕИ, инвеститорски контрол външни и сградни инсталации, графично оформление на рекламни и технически материали, преводи от/на английски/руски езици, editing/proofreading,създаване, оформяне и корекция на съдържание за уеб, текстове, официални писма, поздравления, слогани

сряда, 31 август 2011 г.

За кафето, секса, Дюрасел, обувките, фактите и микровълновите фурни



– Първият собственик на компанията Марлборо починал от рак на белите дробове.

                 
– В повечето реклами часовниците показват 10:10.
–  Първото име на Yahoo! било 'Jerry's Guide to the World Wide Web' (Ръководството на Джери за световната мрежа).
– В японските ресторанти не се оставя бакшиш (това много ще хареса на българската нация като цяло, начинът и условията на труд – едва ли обаче).
– Най-продуктивният ден от седмицата е вторник.
– Първият милиардер бил магнатът Рокфелер.
– Приходите на Майкрософт за първата им година били $16,005.
– Производителят на батерии Duracell изпозвали част от собствените си отпадъци за изграждането на международния си централа.

               
– Ягодите съдържат повече витамин С от портокалите.
– Гевреците първоначално се консумирали през Великите пости.
– Щраусовото яйце се вари до 4 часа.
–  Бирата Heineken е направена така, че да се пени точно 5 минути. (следващият път като си поръчам, ще засека)
– Гроздето гърми в микровълнова (няма да го пробвам, поне не у дома!).


                                 
– Кокосовите орехи убиват годишно повече хора отколкото акулите – около 150 стават жертва на тропическите плодове.
–  Хората, които пият кафе правят секс по-често от тези, които не са любители на тази напитка. (ами като не можеш да заспиш вечер, какво друго ти остава – да миеш прозорците ли?)

                                            
– През 3000 г.пр.н.е. в древен Египет имало най-малко 6 вида бира.
– Като се рециклира само една стъклена бутилка, се пести енергия, достатъчна за 100w крушка да свети 4 часа.
– В авокадото, сравнено с други плодове, се съдържат най-много протеини.

                                                  
– Мъжете, които целуват съпругите си сутрин живеят средно 5 години повече. (замислете се, братя по съдба!)
– 40% от дамите са замеряли мъж с обувки (бързо май мина модата на платформите)


                                           
– Всяка година в САЩ стават повече от 40 000 инциденти, свързани с тоалетни. ( да се чудиш какво ли пък правят там толкова)


вторник, 23 август 2011 г.

Майсторът и екотехнологиите

Представям ви един интересен новаторски проект за комплект за кафе, разработка на португалски университет. Произведен е от биополимер, който не замърсява околната среда, биоразградим е и произведен с еднократно формоване/отливане. Състои се от лъжичка, чашка и чинийка.
Идеята за него е взета от пластмасовите комплекти, защото те са евтини за производство и всички части се изработват едновременно.
Опаковката също е част от комплекта и за нея не се изразходват други материали. След употреба може просто да се остави на земята.

Според мен идеята за дизайна и производството на изделието и опаковката е взета от масово произвежданите комплекти за пластмасови модели на автомобилчета, кораби и самолети, защото те се произвеждат на същия принцип.