Показват се публикациите с етикет Вазов. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Вазов. Показване на всички публикации

неделя, 3 март 2013 г.

3 март - 135 години от Освобождението на България от турско робство и възстановяването на българската държава

3 март - Национален празник на България.

135 години от Освобождението на България от турско робство и възстановяването на българската държава.


                            


И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

                                Иван Вазов






Да живее България!

петък, 14 декември 2012 г.

Конструктивно предложение от Премиера, деконструктивно мнение от майстора

Бърз преглед на днешната преса онлайн. Малко ми е отнесено от лекарствата, които трябва да пропъдят зимния бъг от майсторския организъм, отдавна имащ нужда от дребни ремонти тук-там. Новината за лудналите американци, открили стрелба в начално училище ме шокира с жестокост и оскотяване, типични за френетизма на общество във финансово-морален колапс, но минути след това попадам на следната новина в Дарик. Това ме хвърли не в потрес, ами в див смях, продиран на моменти от още силната кашлица. 

Г-н Борисов предлага на ЕС да работят на български език, според него е ясно кое е да и кое не. Примери много – ако някой наш министър днес е казал „да” относно нещо си, утре то задължително става „не” и обратно, обикновено след среща на високо ниво (високо, колко високо – ами до ранг Премиер). „Може би” не съществува в българския политически жаргон. Много по-лесно би било ЕС да понаучат българска реч на ниво С2 покрай коледните празници, отколкото родният премиер да се пречупи и да понаучи малко инглиш, конграчюлейшън  е повече от достатъчно в рамките на мандат.

Даването на конструктивни предложения и наливането на акъл, съвсем безплатно при това, си е съвсем български патент, нареждан сред най-успешните някога такива. Защо да се тормозим с лингвистика, като можем да накараме ЕС да проговори нашенски с шопски акцент! Не сме се справили с населението, обитаващо нашите земи в училищна възраст – за тях българската реч е всичко друго, освен родна, а имаме съвсем грандомански амбиции да българизираме ЕС и на 24 май 2013 да пеем дружно „Върви, народе възродени...”, който постепенно се превръща в химн на Европата, обединена или разединена, няма значение, важно е ние да не полагаме усилия да научим новото, а по бай Ганьовски да прекараме другите (нищо, че изглеждаме безумно жалко и карикатурно в очите на онези, говорещите по няколко чужди езика, хайде, холан, да се заемат и с нашенския, колко му е!). Добрият практик първо тества върху европейците, после върху живеещите в страната, но неговорещи езика на дядо Вазов, на Ботев, Йовков, Дебелянов, Талев...Пазим си генетичния материал, лош, хубав, такъв е – след двадесетина години той ще остане тук, според апокалиптично-мрачни статистически прогнози.


Чудесно предложение от страна на Премиера, което бих аплодирал, ако не беше на границите на абсурдното!

четвъртък, 24 май 2012 г.

24 май - най-светъл и най-български празник

Днес отбелязваме най-българския, най-светлия празник - Деня на родната писменост и култура. Ден, който ме връща назад във времето, когато празнични шествия от усмихнати ученици минаваха по улиците, носещи букети от майски божури, плакати и навред ехтяха звънки гласчета, смях и неизменната песен "Върви, народе възродени..."

Няма да коментирам българското образование днес, когато живеем в технологичен свят, доминиран от машини, компютри, роботи. Нищо не може да се сравни с желанието да разтвориш новите странички на книга, миризмата на хартия и мастило и да потънеш в необятните дебри на приключенския свят. Никоя електронна книга не може да пресъздаде това невероятно усещане!

Важното е, където и да сме да носим в себе си частица от онзи детски ентусиазъм и любовта към писменото слово, книгите, жаждата за нови знания. Това, което всъщност е връзката ни с тази земя, пропита с кръвта и сълзите на предците ни, запазили достойнство, вяра и писменост през мрака на Средновековието.

А този пасаж от най-първия български роман, ще помня до края на дните си:


- Много хубаво, браво, Райно. Кажи ми сега, кой изнамери българската азбука?
Тоя въпрос позатрудни момичето. То попримигна, за да си докара на ума отговора, зина да каже, но се спря несамоуверено и готово да се смути.
Огнянов му помогна:
- Нашето А, Б, Райно, кой го написа?
Детския поглед светна. Райна простря голата си до лакът ръчица, без да каже нещо. Тя показваше на Кирила и Методия, които благосклонно гледаха към нея.
- Тъй, тъй, кузум, св. Кирил и Методий - извикаха няколко съюзни гласа от предните столове.
- Да си жива, Райно! Св. Кирил и Методий да ти помогнат и ти да станеш царица - избърбори поп Ставри трогнат.
- Браво, Райно, иди си - каза приветливо Огнянов.

Иван Вазов, Под игото, XI Радини вълнения




     

Честит 24 май на всички настоящи и бивши ученици, учители, просветители и всеки, който се родее със славянската писменост и българската култура!







http://www.youtube.com/watch?v=mMM5uWZPW1k&feature=related