сряда, 19 септември 2012 г.

Ремонтите на телевизори са капчица в платното на живота, а есенното слънце ми намига свойски

Поизостанах малко с постингите, времето ми е изцяло посветено на работата – има достатъчно поръчки за ремонт на битова техника по домовете. Единствено графикът издъхва, претоварен от посещения за сервиз на телевизори, перални, а по-рядко в последно време и печки. Все още е топло, има достатъчно зеленчуци и плодове на пазара, вероятно хората хрупат салати в опит за икономисване на електроенергия, поради повишените й цени. Това без ирония...

За щастие днес се позатопли, слънцето погали софиянци с животворните си лъчи, а аз (макар и изморен) се разведрих от неочаквания щедър дар – ярка светлина озари по вълшебен начин иначе навъсената столица. И мен, в частност.

Вятърът играе на гоненица със Слънчо, който ту се скрива, ту се показва от облаците. Последните прииждат отново откъм Витоша и покриват все по-голяма част от небесната шир – първо синкави, после сивкави, а най-крайните дъждовно тъмнеят. Светът става като стара  черно-бяла снимка, после невидим фотограф-художник му възвръща пълноцветието и яркостта. Контрастно.


 

Старата тема – дали животът имитира изкуството или то – него...Изкуство за самото изкуство. Декаданс и естетизъм... 

Над това разсъждавам и крача.


 
           
  Франк Бернард Дикси, Страст (1892)

Не нося чадър, чантата с инструменти на рамото тежи достатъчно. Често се случва да имам повиквания за ремонт на различни електроуреди – телевизор и печка, пералня и тв, това прави задължително носенето на различни инструменти, без които нито една поправка на битова техника не би била възможна. А те си тежат на рамото на майстора. Особено на прибиране, ако съм понесъл някоя електронна платка в торбичка за домашна работа. Не всичко може да се ремонтира на момента.

Налага се и смяна на части в повечето случаи. Не знам каква точно би се оказала повредата, какви точно марка и модел ще се окажат повредените телевизор или съдомиялна, за да нося предварително тях с мен. Бих си спестил доста разходки из магазините. 

Но пък все още е топъл септември. Ухае на печени чушки покрай блоковете, които подминавам – хората слагат зимнина, а може и да приготвят вечеря, което пък ми напомня, че не съм слагал и залък в устата си цял ден. Ако не броим кафето с повечко захар, изпито на крак сутринта.


                       
                                      
Есенна пъстрота

Обичам тази есенна миризма – печените чушки ме връщат в дните, когато нямаше онова българско чудо на техниката за оцеляване през зимите – чушкопек и бабите печаха на тенекии по дворовете цели чували с чушки, патладжани, после с часове бъркаха в огромни тави доматено-червената лютеница над тлеещите въглени...Нищо общо с купешката...

Крача и си мисля как довечера ще си пекна на котлона на печката и аз няколко есенни чушки да ми замирише на спомен, на дим, на детска лудория, на комат от пресен хляб, набързо отчупен, с немити още ръце, едва захвърлил училищната чанта, бързащ да се включа в приключения с махленските хлапетии, а  щипката шарена сол, с която е поръсен хляба, дразни обонянието ми.

Кихам, развълнувам от експресивността на отколешното видение.

Ей, облаците!

 Слънцето ми намига дяволито.

Това е живота – контраст, за да видим доброто и лошото, да усетим истината и фалша, да се насладим на красотата на различните проявления на изкуството, сравнявайки го с понякога принизена за амбициите ни действителност.


       
         
   Данте Габриел Росети, Лейди Лилит (1868)
                    

1 коментар:

  1. Данте е невероятен ценител на изкуството и красивото.Тази негова творба е поредното доказателство.Жалко е като се замислим преди колко много години колко велики имена е имало по целият свят, а сега ако трябва да назовем някой паметен за последните 10 години никой не ни идва на ум.Станали ме доста повърхностни хора.Благодаря за статията надявам се често да ни пишете.Благодаря за услугите,които ни предлагате в един момент всеки се нуждае от чужда помощ.

    ОтговорИзтриване

Благодаря, че коментирахте! :)