През зимата наместо плетка, измайсторете технологична табуретка ;)

Суровата зима, нетипична за нашите южни ширини,  скова улиците и наруши ежедневния ритъм на живот. Снощи към 2 и половина външният ми термометър показваше минус 18,5, което пък на фона на рекордните минус 29 по Целзий в Кнежа си е доста...приятничко зимно време в София. Студ, лед и грипна епидемия върлуват из финансово изпосталялата ни държавица. Дано обаче това не се отрази върху мислите и чувствата ни – нека останат положителни поне те на фона на всички други отрицателни явления от живота на средностатистическия българин.

За да ви разведря – избрах следното творение – табуретка от стари компютърни елементи, платки, цяла технологична мишка плюс клавиатура за разкош. Знаете, че обичам нестандартните проекти и тяхното реализиране, та в този смисъл това точно привлече вниманието ми.

Дизайнерът Родриго Алонсо решава да използва стари компютърни части – някои подарени, други собствени, останали от морално остарели или повредени компютри, невъзможни за ремонт. Комбинацията им съвместно с известно количество прозрачна смола довела до появата на тази технологична табуретка.

Старите компютърни части се подреждат в специален калъп, отгоре се излива смолата  и малко разтопена алуминиева смес. Готовият предмет се вижда – изглежда малко твърдичък за стол, но пък мисълта къде си паркирал някои толкова човешки свои части би трябвало да отвлича вниманието от евентуалния физически дискомфорт. 

                          



   



                            


                                        


                   

                   

По всяка вероятност, ако е имало разни стърчащи части от четирите страни на табуретката, то би трябвало да са загладени, иначе идва прекалено техно-недомислено. Макар идеята на това кубче-стол-табуретка е да покаже, че всички електронни и технологични отпадъци могат да се използват повторно и за други цели.

Като си помисля пък аз колко много части от стари печки, телевизори, видеа, перални и какво ли още не имам и са минали през ръцете ми, с уменията и хрумките ми – то може да се получат доста интересни предмети. Може и да пробвам, но друг път, когато имам повече свободно време. Сега трябва да тръгвам, защото ме чакат за поредния ремонт на телевизор.

Не е ясно дали табуретките на Алонсо се продават и за колко, но ако имате стари, ненужни електронни компоненти, можете да пробвате да измайсторите нещо и вие, ей така  заради идеята за нетрадиционна арт декорация, а пък и в тези температури – поне занимавка у дома.

                     

Желая позитивен зимен ден, изпълнен с много човешка топлота и любов ;)

Понеделник, понеделник - студ, малко слънце и начало

Повечето хора, които работят с фиксирано работно време от понеделник до петък ненавиждат понеделниците сред краткия релакс през уикенда. На мен обаче първият ден от седмицата ми е безразличен, защото в последните години имам и поемам допълнителни ангажименти – няма как да отклоня или откажа посещение за ремонт на някой битов електроуред, отказал да изпълнява функциите си – обикновено става въпрос за поправка на телевизори или перални. През седмицата хората са по-заети, рядко имат свободно време през деня, ако са сред щастливците, които все още имат работа, а не са се присъединили към все по-нарастващата армия от безработни или пенсионери. Не е много оптимистична прогнозата в това отношение в европейски, български, краткосрочен, дългосрочен план или каквото име, определение или етикет да му залепят. Тъжна история, тъжни хора...

Та понеделниците са стресови, времето сутрин не достига, съставят се планове за задължения и текущи задачи за предстоящата седмица, а днес на всичкото отгоре и температурите ще минат рекордите с отрицателен знак пред себе си. Такива поне са прогнозите, които напоследък сякаш напук на новите технологии и средства за проследяване на климатичните промени, май в тон с ширещите се слухове за контрол и промяна на същите, някак се разминават с очакваното. Мистериозно.

Предстои ми дълъг понеделник – нови ангажименти, довършване и изпипване на стари, плюс едно посещение на адрес – пак ремонт на телевизор. Прави ми впечатление кои модели и марки не издържат експлоатация дълго време, повредите са сходни, но някак не мога да ги назова поименно...Пък и обърнете внимание на думата, която използвах – експлоатация, не случайно.

Исках да се получи весел и тонизиращ постинг, но май опитите ми се провалиха, ударих на камък, или по-скоро – заледен тротоар. Софийски (опит за) хумор, европейците не са заредени с необходимите практически познания, за да го схванат...Нека им, пък!


                                   

Но пък не ми пречи да ви пожелая хубав ден и позитивна седмица, изпълнена с добро настроение и осъществени намерения ;)

Танцът на белите пеперуди

Днес се чувствам така сякаш света е застинал неподвижен като в стара японска гравюра.



                        






Танцуващите бели пеперуди в красивия си полет към земята, една снежна авантюра към смъртта.

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=totERfiKZmI&feature=player_embedded 

 

Електронна златна рибка

Обичам техниката и технологичните новости, свързано е с образованието, професията ми и ежедневните ремонти на различни електроуреди, с които се занимавам по необходимост, затова чета и ровичкам в нета да следя какво интересно се е появило по света, но понякога се изумявам от някои публикации.

Затова и ще пусна следния постинг. В началото ме привлече яркото диодното осветление, после самата рибка в малкото симпатично аквариумче. Обичам морето и свързаните с него живи същества, легенди, митични обитатели, видове кораби и изобщо – усещането за присъствието на една водна стихия, където  може би се е зародил земният живот. Но да си призная – после за миг ме полазиха тръпки, гледайки веселото аквариумче със златната рибка – колко ли имитации на реални същества се размотават, бродят и множат сред човешкия род?

Като се абстрахирам от първоначалните леко параноични мисли, идеята не е никак лоша – електронна златна рибка в малко аквариумче. Няма нужда от ежедневните хранения, няма нужда да сменяте водата, единствено – три нови батерийки АА, добавяте вода в аквариума, който се продава с украсата, затваряте плътно – и имате ново декоративно уредче у дома. Диодното осветление създава настроение, златната рибка подскача, плува като истинска, а ако имате деца у дома – се радват на гледката и няма сълзи, ако нещо се случи на домашния любимец. Най-много да забравите да смените батериите, когато се изтощят.


                                              


Електронната рибка с аквариума и украсата се продава за около $20. Проблемът е, че за тази сума не се купува приятел или живо същество, а декоративно приспособление или слагате край на вечното  мрънкане на дечица, които желаят да притежават любимец. Мен ме привлича като идея многоцветното LED осветление и ми дава някоя и друга хрумка за това какво бих могъл аз да направя в тази посока.

                                                

А иначе знаете – електронни домашни любимци имаше още през 90-те – всички бяха пощурели по азиатските бръмбазъци, които подобно на птицата феникс възкръсваха след всяко невнимателно боравене с тях. Restart – и всичко почва отначало.

А себе си – как да рестартирам?


We're just two lost souls swimming in a fish bowl, year after year,
Running over the same old ground.
What have you found? The same old fears.
Wish you were here.


Pink Floyd (1975)

При минусови температури - арт от стари компютри и клавиатури ;)

Печен майстор като моя милост е заринал балкон, мазе и шкафове с всевъзможни части, останали повредени елементи от ремонтирани платки на всякакви битови електроуреди – телевизори, перални, печки, дистанционни, болтове, бурмички, кондензаторчета, транзисторчета, диодчета. Не е мързел или немарливост, просто част от тях могат да се използват за поправка на нещо, а и мога да разчитам, че ще имам винаги под ръка някой дребен детайл дори за ремонт на собствени повредени технически уреди – и на мен ми се случва. Наскоро поправях нещо по електрониката на микровълновата фурна. Наличието на всички тези малки или не толкова части или остатъци от части не рядко служат и за аргументи в семейни спорове. Не в моя полза, разбира се. Заемат място и пречат чисто физически.

 Какво да се прави – в градските панелни кутийки няма достатъчно жизнено пространство за съвместното съжителство на хора, котки/кучета и вещи. Елементарно – за останките от бивши технически уреди, били изполвани някога на макс – няма място и не са желани. Освобождавайки се от ненужните предмети, освобождаваме повече място за новото в живота ни.

В този смисъл, идеята за сътворяване на различни фигурки от стари технологични части ми допадна. Обичам изкуството в различните му форми и превъплъщения, сръчко съм и мога да изпробвам нещо подобно.

От стари компютърни елементи са създадени следните фигурки – може да красят работен плот или да са лека закачка-подарък за колеги и приятели.



Технологична мелничка -  спомен от стария компютър



   



Насекомо, което не хапе

 

                                                                       

                                              
Най-мощното оръдие - словото



                      




Дали ще топлят краченцата тези чехлички не зная, но стават за дребни канцеларски принадлежности - кламерчета, телбодчета, гумички, графити...





Компютърното роботче ХС-51 е на вашите услуги


                                       


Стилизирани дребни фигурки, даващи положителна нагласа и настроение наместо поводи за обвинение в разпиляност и привързаност към остарели и ненужни вещи и чаркове.

Само да мога да намеря няколко свободни часа – колко много неща ще направя! Ще рисувам, ще издялам нещичко, може да направя и някоя шантава техноарт фигурка, защо не!

От понеделник – ставам по-организиран с времето си! Ще ремонтирам работното си време и ще освободя поне час за хобито си!

Или от другия понеделник по-добре, нека имам повече време за себеорганизиране...

А засега – лека и уютна зимна вечер ;)
 

Захвърлен като стар повреден телевизор ...

Ровичкайки из нета, за да намеря необходима за момента информация за изработката на специфичен технически уред, попаднах на следните снимки. Стари, много стари телевизори от различен модел, марка и година на производство, обединени от едно единствено нещо - ремонтът при тях е невъзможен. Служили са дълго време на собствениците им, повредили са се и безславно са изхвърлени на бунището в най-широк смисъл на думата.

Тези повредени телевизори ме наведоха на кратки размишления за възможни паралелни прилики между тях и хората. Първо се замислих за радостта от придобиването на ново телевизорче - повечето хора заделят пари известно време, за да закупят някога смятания за луксозна придобивка уред. Вълнението и радостта от осъщественото желание и после праха на навика и постепенната загуба на интерес. Излизат нови, по-модерни модели и съвсем естествено - привличат новите мераци на потребителите. Живеем в консуматорско, всеядно общество, ненаситно за новото и различното, за последния писък на технологичната мода. Улисани сме в непрекъсната надпревара със собствените си възможности, участваме в неравностойни финансови състезания с близки и познати, лишаваме се от други, по-прости и достъпни човешки радости - и накрая всичко остава захвърлено насред нищото.

Може ли да се сравни радостта от придобиването на вещ с радостта от общуването и непосредствения контакт с хората - според учени от не знам си кой университет - може, защото щастието се .. купувало! Каква е цената на щастието и дали трае колкото първият филм, който ще изгледаш по новия телевизор, не мога да ви кажа. Но дали не се отнасяме и с хората като с ненужни вещи - когато повече нямаме необходимост или интерес от някого - просто се освобождаваме от присъствието му без възможност за ремонт, рециклиране или отдаване на заслужена почит и благодарност, респект или благодарност.

Май пак задълбах прекалено в нещата, просто захвърлени стари телевизори - и това е...

                                      



                                       


                                             


                                              



Тъжна и жалка гледка, като излишна ласка или дума на някой обичал някого някога...

Цветно пиршество за очите през януарския ден

Цветовете липсват като пиршество за очите през зимата. Затова си мисля през последните дни. Жадувам за ярки и свежи тонове, за контрастни краски и весели нюанси. Попаднах на чудесни, пълнокръвни снимки на красиви градове по света. Реших да споделя някои от тях и с вас.

Берген, Норвегия – на местен диалект означава кей, пристан. Градът датира от средните векове, бил е търговско средище в региона. Обявен  от ЮНЕСКО за обект на световно наследство. Старият кей е построен наново като са спазени техниките и образците от 16 век.

                     

Кюрасао, Антилските острови – микс между холандска колониална архитектура и свежи тропически нотки. Една от най-красивите дестинации в Карибите.

               

Вроцлав – води началото си от 12 век. Готическа архитектура, типична за 14 век и влиянието на Римокатолическата църква го правят много романтично място. Наричат го полската Венеция. Този пъстър град е разположен на река Одра.


                                 

Пристанището Нюхавън, Дания – живописно място, пълно с ресторанти, барове и кафенета. Някога тук са били квартали, населени с моряци.


                       

Риомаджоре – пореден град пълен  с цветова експлозия. Обект на ЮНЕСКО.


                

Лима – за разлика от повечето градове тук, това е съвсем истински град, в който красотата се примесва  с грубата действителност. Цветен, пъстър, жив град – истинска палитра от култури, вкусове, богатство и бедност. Намек за френски неокласицизъм, испански барок, арт ново вдъхват живот на пейзажа и привличат вниманието и интереса не само на туристите, но  и на бедни майстори като мен.


              

Кулусук, Гренландия – малко селце с цветни къщички на скалист остров сред море, пълно с ледени блокове.


                       

Бо-Каап, Южна Африка – дом на първите заселници от Индонезия, Индия, Малайзия и Шри Ланка, поробени през 18 век. На всеки 2 януари правят страхотни улични карнавали с много музика, танци, настроение и пъстрота.

            

Януари е сив и мрачен тези дни в София, студен и ветровит. Но това не означава, че щом не виждаме нещо – то не съществува или е изчезнало завинаги. Просто слънцето се е скрило в очакване на по-добри времена. Животът е такъв – пъстър, шарен и различен. И за да се усети разликата, е необходим контраста в ежедневието, иначе как ще разберем кое хубаво, ако няма лошо. Но признавам – липсват ми яркото слънчице, пъстрите цветни петна, свежите нюанси на пролетта, наситените краски на лятото и разнообразните тонове на есента.

Заседях се, а ме чака работа – ще излизам за ремонт на пералня. Наблизо е, ще сложа шапка, яке, ръкавици, ще взема чантата с инструменти и ще се гмурна смело в ледения януарски ден, а пред себе си ще виждам тюркоазените води на далечните Кариби и ще се опитам да си представям цветни експлозии от сетивни фиести.