Майсторът, летен копнеж и един младеж

Лятото е прекрасен сезон, той повече разкрива, отколкото прикрива красотата на природа, хора, страсти. То е предизвикателно и дръзко, като босоног хлапак, захвърлил всичко, което му пречи да изживее своите мечти и приключения, да сътвори безчет белички, да измисли всевъзможни детски хитрости. Лятото е  изпълнено с аромат на неизмеримо количество цветя, билки, треви и онази неясна, по-скоро носеща се от лекия морски бриз еманация на най-съкровените мечти на всеки от нас. Лятото е пъстро като циганска сергийка на селски събор от преди повече от 50 години. То е шумно, нахално, безразсъдно и винаги младо, щуро, готово да се изплези на всички изкуствено наложени правила и да ни накара да задгърбим тревогите, то е склонно да превърне деня ни в екстаз от диня или сладолед.

В духа на слънчевото лято реших да поприпомня една стара песен в оригиналния й вариант.

Mamas and Papas е канадско/американска вокална група, създадена през 60-те години на миналия век. За краткото време заедно 1965-68 и временно събиране през 1971 имат продадени почти 40 милиона плочи. Тази песен не се е превърнала в незабавен хит, но в последствие има и много кавър-версии, използвана е и в доста филми (Forrest Gump, 1994, например.) Песента намира място сред хилядите романтични песни – листата са изсъхнали, небето е сиво навсякъде, но не и в слънчева Калифорния. Единствено думите, споделени пред любимата го задържат да не поеме към мечтаната дестинация. Любов, какво да се прави! Младостта и всички нейни горещи желания напират, тръпнат и бушуват в цялото същество на героя и търсят реализиране нейде там по плажовете на Калифорния.

California Dreaming
~ The Mamas and The Papas

All the leaves are brown
And the sky is gray
I've been for a walk
On a winter's day

I'd be safe and warm
If I was in L.A.
California dreamin'
On such a winter's day

Stopped into a church
I passed along the way
Oh, I got down on my knees
And I pretend to pray

You know the preacher likes the cold
He knows I'm gonna stay
California dreamin'
On such a winter's day

All the leaves are brown
And the sky is gray
I've been for a walk
On a winter's day

If I didnt tell her
I could leave today
California dreamin'
On such a winter's day

(California dreamin')
On such a winter's day
(California dreamin')
On such a winter's day

Текстът на песента, ако някой желае да си припява с групата ;)

И два цитата от страхотния филм на Р. Земекис:

Forrest Gump: Mama always said, dying was a part of life.
(Мама казваше, че смъртта е част от живота)

Forrest Gump: My Mama always said you've got to put the past behind you before you can move on.
(Мама твърдеше, че трябва да задгърбиш миналото, за да можеш да продължиш напред)

Майсторът, брака и ... хитрата сврака с двата крака ;)

Едва ли мога да кажа нещо ново за брачния съюз и причините, които карат двама души да свържат съдбите си, да заживеят и останат(!) заедно, особено в модерните посткомунистически/демократически и прочие реалности в милата ни България. Хубаво е, че партньорите могат да живеят заедно с години без формализиране на отношенията си, нещо скандално и немислимо преди двадесетина години в условията на зрелия соц. Но рано или късно повечето хора си намират майстора/по-добрата половинка.

Интерес представляват възгледите на Дънов  за брака и партньорството. Учителят утвърждава следната теза: за пълноценната връзка между мъжа и жената не са нужни формалности (документи, свидетели, подписи); най-важно и определящо е взаимното доверие, разбирателството, искрената обич и на първо място – чувството за отговорност.

Има различни гледни точки и становища по темата – официален брак или на семейни начала, но съвети е безмислено да се дават, защото всеки случай е уникален и строго индивидуален. 

"Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему."  – споделя Толстой  в "Ана Каренина" и тук трябва да се съглася с него. Има много съвети за спокоен и щастлив съвместен живот, но най-важните добродетели и чисто човешки качества според мен са взаимно уважение, търпение, толерантност, склонност към компромиси и още много хитринки и трикове.

„Тайната на щастливия брак си остава тайна” – пише Хени Йънгмън, а Барбра Стрейзънд пита закачливо: „Защо трябва една жена да се мъчи цели 10 години да променя мъжките навици, а после мрънка, че това не бил човекът за когото се омъжила?”. Ницше пък заявява в категоричния си стил: „Не липсата на любов, а липсата на приятелство прави брака нещастен”.

Е, аз съм привърженик на брачната институция и днес за мен има повод да честитя годишнината от сключването на брака ни на моята съпруга и да поискам да бъдем заедно дълго време, напук на трудностите, които съпътстват много български семейства в условията на икономическа рецесия, задгърбили проблемите да вървим заедно по неравните пътеки, които съдбата е отредила за нас.

Честита годишнина! :)

http://www.youtube.com/watch?v=4Rn8KORS1_0&feature=related

Майсторът, Мане и...охладено шардоне

„Има само едно истинско нещо – постоянно да рисувате каквото виждате. Понякога се получава, а когато не – започнете отначало. Останалото е илюзия.” – Едуар Мане 

Бих искал да Ви представя друг художник, когото също много харесвам – Едуар Мане (23.01.1832-30.04.1883).

Често го свързват с импресионистите, защото е повлиян от тях. Париж се е отнасял враждебно към Импресионизма като цяло и затова предпочитал да излага творбите си в по-консервативни изложби, спонсорирани от френското правителство. Мане започнал с творби в традиционен стил, но под влияние на Моне и други импресионисти, картините му станали много по-спонтанни. Той използвал изразителни контури, дръзко комбинирал цветовете, както и богата цветова плътност, за да пресъздаде света около себе си. Скандализирал парижаните с голям брой творби с голи фигури в предизвикателни пози, гледащи нахално от платното. По това време било модерно да се рисуват библейски сцени и моменти от древната история, докато Мане претворявал сцени от съвременната история.

 Майсторът Ви пожелава спокойна вечер, изпълнена с любов, красота и естетика.

 http://lxpress.alle.bg/ Ремонт на черна и бяла техника, извънгаранционен сервиз, монтаж и поддръжка, консултант ВЕИ, инвеститорски контрол външни и сградни инсталации, графично оформление на рекламни и технически материали, преводи от/на английски/руски езици, editing/proofreading, създаване, оформяне и корекция на съдържание за уеб, текстове, официални писма, поздравления, слогани и др.

Майсторът, Ван Гог и ...чаша горещ грог

Уж е лято, а дъждът вали упорито, небето над София е мрачно и есенно, трябва ми спешно малко яркост, цвят и настроение в минутите на преливането на деня в скучната дъждовно-мокра вечер.
Сещам се за друг мой любим художник - холандският постимпресионист Ван Гог (30.03.1853-29.07.1890), известен с ярките си живи цветове и силно емоционално въздействие. Харесвам композицията на рисунките му, богатата цветова палитра, начина на пресъздаване на светлината, а особено ми допада техниката на рисуване - с кратки и свободно нанесени щрихи и точки.

 Дано клипчето, изгледано с чаша затоплящо тялото питие, стопли душата и породи настроение и комфорт на вечерта Ви ;)

http://lxpress.alle.bg/ Ремонт на черна и бяла техника, извънгаранционен сервиз, монтаж и поддръжка, консултант ВЕИ, инвеститорски контрол външни и сградни инсталации, графично оформление на рекламни и технически материали, преводи от/на английски/руски езици, editing/proofreading, създаване, оформяне и корекция на съдържание за уеб, текстове, официални писма, поздравления, слогани и др.

Майсторът, Моне и ... празно портмоне

Майсторът Ви пожелава спокойна и приятна августовска вечер. Може да релаксирате безплатно на фона на лека музика, докато се наслаждавате на импресионистичните творби на Клод Моне. Ефектът е невероятен! Моне е един от любимите ми художници. ;)



http://lxpress.alle.bg/ Ремонт на черна и бяла техника, извънгаранционен сервиз, монтаж и поддръжка, консултант ВЕИ, инвеститорски контрол външни и сградни инсталации, графично оформление на рекламни и технически материали, преводи от/на английски/руски езици, editing/proofreading, създаване, оформяне и корекция на съдържание за уеб, текстове, официални писма, поздравления, слогани и др.

http://www.youtube.com/watch?v=FPlW1H9m4dc&feature=player_embedded#at=63

Майсторът споделя на цигарка

Кога остаряваме? Според някои учени на 27 годишна възраст телата ни спират своето прогресивно развитие, влошава се зрението, нарушава се силата на паметта.

По-скоро остаряваме, когато нещата, които някога са ни носили удоволствие, започват да ни дразнят.

Съвсем пресен пример – в блока от другата страна на улицата имаше купон, който продължи до 5 сутринта. Силна музика, за (мое) щастие рок и рок балади, надживели създателите си и времето, а не крещящо-безвкусни чалга ритми. Легнах след два, но тътена на барабаните и дрезгавите вокали пречеха на съня ми! Явно се превръщам в досадно старче-моралист, забравяйки своите младежки лудории.

Стреснах се – крайно неприятно е да признаеш загубата от състезанието с годините, надбягването с времето. За оправдание ще спомена, че бях уморен и мислех за настоящи проблеми, макар да съзнавам абсурда на казаното.  

Ето някои цитати по случая:

”В старостта човек съжалява за греховете, които не е могъл да направи.”  Уилям Съмърсет Моъм

"Човек не умира, когато трябва, а когато може."  Габриел Гарсия Маркес

 The world breaks everyone, and afterward, some are strong at the broken places.  Ernest Hemingway    

As you get older three things happen. The first is your memory goes, and I can't remember the other two..   Sir Norman Wisdom

Майсторът, космическото корабче и зелените човечета от астероида

Преди години работих в к. к. Албена и много обичах да се разхождам в уникалния горски резерват и да се наслаждавам на чистия въздух и безметежното спокойствие, което цареше там.

Едно лято намерих част от стебло на бял бор, паднала на земята. Хареса ми странната форма и реших да я взема с мен.

Хрумна ми идея да направя декоративна нощна лампа. Почистих дървото с твърда телена четка като начало, а след това – с мека пластмасова довърших процеса. Последва лакиране за укрепване на дървото. Използвах разни части, които неясно защо бях  запазил – основно платки от gsm-и за направата на космическото корабче. После монтирах светлодиодче за прожектор на космическото корабче. С помощта на фино свредло, което измайсторих сам, направих много тънки отвори в дървото, за да преминат почти невидимите жички на миниатюрните светлодиодчетата, свалени от gsm-и. Според първоначалния замисъл те представляват светещите очички на извънземните, които оглеждат кораба. На гърба на дървото съединих жичките и свързах със захранващо кабелче към изправителчето (също за gsm-и)

Така се получи ефектна декоративна лампа, създадена с много търпение и внимание към детайлите, комбинираща в едно природа, нови технологии, сръчност и майсторлък.