Макар и да е слънчев денят днес, есенно-зимният сезон навява мрачни и потушени, премълчани, сподавени чувства, мисли и настроения. Затова и предлагам поетични опити-отражения, адекватни на моите емоционални състояния. Играта на слово, цветове и звуци в пресъздаването на моментни, мимолетни мисли води до получаването на хомогенна комбинация от въздействащи върху сетивата образи и трепетно-експресивни нагласи.
Иначе аз пак съм си същия майстор, който ремонтира повредени перални, печки, телевизори, но освен поялник и отвертки, пръстите ми познават силата на четката и перото, а душата ми се вълнува от хубавата музика.
(Anna Razumovskaya)
Ще хвърля малко въглища в камината -
Студените си длани да загрея.
Но чувства-тънки клонки от двамината
Дали сърцето ще затоплят щом много остарея...
Сълза по чашата самотна плаче -
Тя иска сякаш плота да прегърне
И там не мокро петънце-хлапаче,
А в цял притихнал океан да се превърне.
Така самотни страстите угасват -
Разтапят се и чезнат в бездни празни.
Потъват спомени и думи разни
Изгарят в огъня несподелени тайни.
И пак щастлив съм, че те има нейде там в безкрая!
Изгрява слънце, разлистват се цветенца нови;
Бърбори телевизор в празна стая...
Надежда има, зная, но също пречат и окови...
(Patricia Hopwood-Wade)
(Gustav Klimt)
http://www.youtube.com/watch?v=-cNeKSgnVJA&feature=player_embedded