За загряване в понеделник сутрин пускам една здрава песен на легендарните рокаджии Led Zeppelin – Misty Mountain Hop.
Запис от 1973, качеството му е характерно за период с 40 годишна
историческа давност. Друго и не може да бъде. Но са млади, кипящи от
жизненост и енергия. Все още от времето, когато вярваха, че светът може
да стане добър за всички и музиката би спомогнала за такава промяна. Ех,
дългокоси момчета и момичета!...
Тази сутрин тук са мрачно-сиви склоновете на Витоша, типично по
февруарски сключили навъсено вежди, сбърчили чела над тях тъмнеят и
облаците. Не е най-хубавото време да излизаш по работа, още повече,
когато си приключил с неделните ремонти на перални и телевизори малко
след 6 вечерта и си се прибрал мокър до кости от ледения дъжд, който се
изсипа обилен над София.
Тръгвам по задачи – днес е ден на пералните, поне две ме чакат сигурни за сервиз.
Пътьом трябва да закупя и нагревател за печка, за да довърша
поправката, която започнах вчера. Имам и платки за климатици, които също
трябва да бъдат ремонтирани. Задачи, много задачи и един майстор за
всичко.
Преди да тръгна пускам една картинка на техническо
нововъведение, комбиниращо няколко домакински електроуреда в един –
кафемашина, котлон и фурничка, която може да се използва като тостер.
Идейно.
Дори да са мрачни планините, нека в душите ни грее слънце.
Тръгвам. Чанта с инструменти през рамо, чадър не взимам.
Лека, успешна и с много поводи за усмивки седмица! ;)