Показват се публикациите с етикет цветя. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет цветя. Показване на всички публикации

събота, 27 август 2011 г.

Съботен миш-маш

Името на шестия ден от седмицата е посветено и произлиза от това на римския бог Сатурн (на латински е  ‘dies Saturni’ – day of Saturn, а на старогръцки - ‘hemera Khronu’ – day of Cronus) или старогръцкия  - Кронос.


Сатурн е римски бог на замеделието и се смята, че управлявал Земята, когато царяла ерата на щастие и добродетели.  А Кронос властвал над вселената, докато не бил детрониран от сина си Зевс.
Тъй като цвета на Сатурн е морав/пурпурен или черен древната система за здраве и дълголетие Аюрведа (тази древна наука е призвана да ни даде разбирането за връзката на душата с Бога и начина за постигане на съвършен живот),  основаваща се на холистичната медицина , препоръчва носенето на такъв цвят дрехи, както и близост до цветя в лилаво-червеникав нюанс.





При холистичната медицина човек се разглежда като съставен от три основни нива със свои енергийни полета:  умствено – духовно, емоционално – психическо и физично – материално ниво.


Във фолклорните вярвания и митове съботния ден бил предпочитан за лов на вампири. По нашите балкански държавици се смятало, че човек, роден в събота бил особено подходящ за ловец на вампири, понеже можел да ги види докато са невидими.



Големият процент престъпления, които се извършват в събота вечер довежда до влизането в употреба на нов идиоматичен израз, разпространен в САЩ и Канада - ‘Saturday Night Special’, означаващ всеки евтин пищов.



събота, 13 август 2011 г.

Майсторът, летен копнеж и един младеж

Лятото е прекрасен сезон, той повече разкрива, отколкото прикрива красотата на природа, хора, страсти. То е предизвикателно и дръзко, като босоног хлапак, захвърлил всичко, което му пречи да изживее своите мечти и приключения, да сътвори безчет белички, да измисли всевъзможни детски хитрости. Лятото е  изпълнено с аромат на неизмеримо количество цветя, билки, треви и онази неясна, по-скоро носеща се от лекия морски бриз еманация на най-съкровените мечти на всеки от нас. Лятото е пъстро като циганска сергийка на селски събор от преди повече от 50 години. То е шумно, нахално, безразсъдно и винаги младо, щуро, готово да се изплези на всички изкуствено наложени правила и да ни накара да задгърбим тревогите, то е склонно да превърне деня ни в екстаз от диня или сладолед.
В духа на слънчевото лято реших да поприпомня една стара песен в оригиналния й вариант.
Mamas and Papas е канадско/американска вокална група, създадена през 60-те години на миналия век. За краткото време заедно 1965-68 и временно събиране през 1971 имат продадени почти 40 милиона плочи. Тази песен не се е превърнала в незабавен хит, но в последствие има и много кавър-версии, използвана е и в доста филми (Forrest Gump, 1994, например.) Песента намира място сред хилядите романтични песни – листата са изсъхнали, небето е сиво навсякъде, но не и в слънчева Калифорния. Единствено думите, споделени пред любимата го задържат да не поеме към мечтаната дестинация. Любов, какво да се прави! Младостта и всички нейни горещи желания напират, тръпнат и бушуват в цялото същество на героя и търсят реализиране нейде там по плажовете на Калифорния.
California Dreaming
~ The Mamas and The Papas

All the leaves are brown
And the sky is gray
I've been for a walk
On a winter's day

I'd be safe and warm
If I was in L.A.
California dreamin'
On such a winter's day

Stopped into a church
I passed along the way
Oh, I got down on my knees
And I pretend to pray

You know the preacher likes the cold
He knows I'm gonna stay
California dreamin'
On such a winter's day

All the leaves are brown
And the sky is gray
I've been for a walk
On a winter's day

If I didnt tell her
I could leave today
California dreamin'
On such a winter's day

(California dreamin')
On such a winter's day
(California dreamin')
On such a winter's day
Текстът на песента, ако някой желае да си припява с групата ;)


И два цитата от страхотния филм на Р. Земекис:
Forrest Gump: Mama always said, dying was a part of life.
(Мама казваше, че смъртта е част от живота)
Forrest Gump: My Mama always said you've got to put the past behind you before you can move on.
(Мама твърдеше, че трябва да задгърбиш миналото, за да можеш да продължиш напред)




вторник, 26 юли 2011 г.

Малкият пазач с големия противогаз

Тези летни жеги ме връщат назад във времето, когато светът беше млад и непознат, изпълнен с безброй нови и интересни неща, когато приказките и реалността се смесваха в една шарена  купчина стъклени топчета, готови всеки миг да се разпилеят на всички възможни посоки.  Трябва да съм бил на не повече от 4-5 годинки, живеехме 3 поколения в малката къща на баба и дядо, която в последствие събориха. Имаше прекрасен двор с цветя, плодни дръвчета, лехички със зеленчуци, лозичка, която раждаше кичести салкъми грозде. Каква игра падаше само! Бях най-малкия в онзи момент и тичах из двора, търсейки врагове в стремежа да опозная света чрез неговия мини модел в домашен вариант. Когато времето беше топло, сервираха вечерята на масата на двора под асмичката. Баба, дядо, леля, свако, братовчедка ми, баща ми, майка ми и аз – това беше истински патриархален дом, със своите традиции, закони и порядки. Докато жените приготвяха вечеря, мъжете се разполагаха на масата, потънали в сладки приказки, прясна салатка, студена ракийка, а малката беличка, т.е. моя милост сновеше с късите си крачета по двора, в кухнята, до масата, досаждайки с милион детски въпросчета, започващи със „Защо”, докато на някой му писнеше и ми кажеше – „Ходи си играй другаде” и аз хуквах отново по двора. Понякога падах и тогава в желанието си да привлека внимание, надавах вой, всички се събираха около мен и бях щастлив с детската си победа над възрастните.
Една прекрасна лятна вечер на свако му хрумна щура идея как хем да ме разкарат от масата, хем да си трая известно време. В мазето на старата къща имаше противогаз, незнайно откъде попаднал и останал там. Свако, лекар по професия, чешит по душа, каза да сложа противогаза, да клекна до кофата за боклук на входа на къщата, където една лоза разделяше нашия двор от съседския, съответно скрит там да пазя гроздето някой да не дойде да краде и ако видя крадеца да скоча от скривалището и да извикам силно „Бау”. Добра идея! Намъкнах тежкия противогаз, свих се зад кофата за боклук и зачаках. До мен достигаше веселата глъч от масата в двора, но нищо не можеше да ме откъсне от поста ми. Важни задачи не ти дават всеки ден! Клечах с противогаза дълго време, крачетата ми изтръпваха, пишкаше ми се, исках вече да се откажа, когато чух шум. Тихи бързи стъпчици идваха към мен. Гроздето, гроздето, мислех си, сега ще го откраднат! Няма да позволя друг да излапа сладките гроздени зрънца и да се наслаждава на шекерения гроздов сок. Стъпките ставаха все по-отчетливи и усетих как свиват насам. В този велик момент аз скочих в пълно бойно снаряжение – огромен  противогаз  на главата и дървен меч в ръката и изкрещях с цяло гърло „Бау”. В отговор се чу писък на жена „Ааааааааааааа, помощ”
Всички наизлязаха на момента – нашите, съседите. Плачът продължаваше по-приглушено. Оказа се съседското момиче, ученичка в гимназията, закъсняла вечерта и не искала никой да я усети. И нямаше, ако малкото смело момченце не беше на своя пост да пази гроздето от мними крадци, екипирано с противогаз и бойния възглас „Бау”.
Нашите дълго се смяха, бях героят на вечерта, потупваха ме по рамото, хихикаха, явно и те не очаквали такъв развой на събитията, в желанието си да осигурят спокойствие от малката беличка. Май съседската госпожица изяде няколко шамара и й наложиха забрана за излизане, та едва ли ме е запомнила с хубави чувства. Така или иначе не съм я виждал от този случай, а за съжаление почти всички участници в тази история се преселиха в един по-хубав свят и силно се надявам, че сега покрай летните жеги отново са заедно, смеят се и всичко се смесва в едно непознато измерение – спомени, минало и настояще формират истинската реалност, нали?