Когато лятото си тръгва със студения есенен дъжд, се ражда обещание за нова картинка

Има ли нещо по-пъстро от летен следобед, освен спомени по отминали времена? Нещо с капка носталгия по слънчевите дни, когато усещаш, че есента приближава с упоритостта на водата, извайваща камък в желана от нея форма. Ден след ден, година след година, столетие след столетие. Лятото си припомняме в дъждовни, почти студени нощи, като снощната над София, когато прескачането набързо до кварталната бакалия се превръща в истинско приключение – лее се дъжд, уличката е полутъмна, движещите се плочки по нещото, наречено тротоар, са скрити водни капани за краченцата, обути все още в леки обувки. 

Джвак-джвак. 

По непромокаемата качулка на якето ми се стичат септемврийски сълзи. 

Джвак. 

Късните следобеди - и сянката, и светлината на слънцето са различни, подсказват започнал вече процес на промяна - лека-полека природата съблича многоцветната ярка роба, заголва срамежливо все още раменце, предстои обличането на нова одежда - с различни, по-скоро пастелни  краски, която пада по-тежко и прикрива наедрелите форми на плодовете на лятото и жълто-оранжевите есенни дарове.

Красота и ухание се носеха до преди броени дни във въздуха, все още жежък, наситено меден, слънчогледов, със спомен за соления морски дъх, пълен с платноходките на  цветни спомени и жадни копнежи. 

Харесвам промяната – страстното лято бавно пое по път, който го изпрати далече-далече, някъде там във времето, пътьом присяда кратко за отдих на пейката под стария орех, разменя думи с престарялата ми бабичка, отпива глътка студена кладенчова вода от малката кратунка, а пердето на лятната кухня ще се вее ли вее - бяло - през отвореното прозорче както маха длан за сбогом. Дали завинаги?..

 

И после - ръка за ръка ще поемат с нея по пътя - слети в едно - не мога да видя отсам - това пъстрото, шарено като детски бонбонки, пъстроцветно като цветя от несъществуваща вече градина - дали е забрадката бабина или  на лятото  премяната... 

Когато лятото си е отишло, оставило след себе си многоцветни спомени и капчица тъга, пристига есента, преляла в дъждовните капки, пробягват студените тръпки по гърба, мракът се опитва да превземе душата. 

Спасителната мисъл идва на излизане от магазинчето, с тубичка минерална вода в ръце – есенен натюрморт или пейзаж, нещо слънчево, свежо, ярко, крайно време е да нарисувам нова картинка, че покрай ремонтите, маншоните, филтрите и пералните, реотаните и фурните, покрай платките, кондензаторите и телевизорите, не остава никакво време за хобита.

Честна майсторска! Обещано!

Инж. Галин Станев

За контакти:

Тел. 0898 371028

Сервиз на телевизори, перални, съдомиялни, сушилни, климатици, печки, фурни,  микровълнови, бойлери и др. битова техника по домовете без почивен ден.

===========================================

A home appliance repair technician offers technical support and maintenance for washers, dryers, TV sets, microwave ovens, cookers, etc.

Valid for Sofia

Contact person: Galin Stanev, MSc

Phone: 0898 371028

Or

Use the site contact form

Лятото в разгара се носи на крилете на смелите мечти, а майсторът отново поема към пералня за ремонт

Преполовена седмица - последната сряда на август. Времето лети с шеметна скорост. Лятото е в разгара си – пищно, ярко, с изобилие от слънце и цвят. Наднича от всеки ъгъл, усмихва се палаво от всяко изрязано деколте, шмугва се с кварталните котки в шубраците, поспира за миг на сянка и отново се втурва възторжено на крилете на най-смелите мечти. Лятото винаги асоциирам със свободата на духа, разкрепостеността на въображението и наситените аромати, витаещи в спомените на отколешното дете.

Хубаво е лятото. И пъстро. Стига само съм писал, че е горещо. В това е скрит чарът му. В тъмнозелените ивичести кори, под които е скрита аленорозова сочна вътрешност, в гъстия сладък сок, който прави лепкави пръстите на спомена, стискайки огромен резен с диня, а земята пари под босите крачета, всъщност се спотайва неуловимата му прелест. Обувките са презрени сред връстниците в селцето, където някога прекарвах летните ваканции.

Хубаво е лятото, жалко, че покрай всички ремонти, покрай пералните и техните филтри, маншони, люкове и ключалки, покрай платките на телевизори и климатици, покрай сервизните ми занимания, някак много бързо този красив сезон се промъкна покрай моя майсторски делник и остана почти незабелязан и пренебрегнат... Бърза мисъл пробягва в съзнанието ми – и пролетта, и зимата преди това сякаш се изпариха в пространството на небитието, а защо ли и целият мой живот галопира покрай събитията и хората?... Днес ремонти, вчера инженерни проекти, то кога остава време за хобита, които неглижирам все по-често?

Махвам с ръка да прогоня мигновената тъга, намирам една стара песен на Кени Роджърс. Поздрав за всички с това ретро парче, усмивка, чанта с инструменти и тръгвам към следващия адрес за ремонт на телевизор или пералня, без значение какво, мога да се справя с всичко!

Ремонт lxpress

Инж. Галин Станев

За контакти:

Тел. 0898 371028

Сервиз на телевизори, перални, съдомиялни, сушилни, климатици, печки, фурни,  микровълнови, бойлери и др. битова техника по домовете без почивен ден.

===========================================

A home appliance repair technician offers technical support and maintenance for washers, dryers, TV sets, microwave ovens, cookers, etc.

Valid for Sofia

Contact person: Galin Stanev, MSc

Phone: 0898 371028

Or

Use the site contact form

Дъжд провокатор, щъркелово гнездо на купола на стара църква и каручката на времето

Покрай празниците, които изминаха, пътувах на гости при роднини. Пътят беше прилично дълъг, автобусът имаше проблем с климатика (вместо да охлажда, духаше топъл въздух). Типично по български – нещо се поврежда, когато не трябва и ефектът е точно обратен на очаквания. Кротувах, пропуснах да давам акъл на шофьора, не се правя на майстор, ако не ме питат или не се налага спешен ремонт или сервиз. Поправиха го след консултация с майсторите от гаража на фирмата. 

Ремонт lxpress - размисли, породени от дъждовно време

Пътьом наблюдавах през прозореца отминаващите села и полета отстрани на магистралата, бързо като отредените дни на човешкия живот, като кадри от кинопреглед от времето на соца – неясни, скоростно показани и сменени с нови. Прозорците на автобуса, пазещи отпечатъци от нечии пръсти, с перденцата с цвят на печена сиена, се превърнаха в един екран на телевизор – свободно гмуркане в море от спомени – това се излъчваше, прихванато от антената на носталгията. 

Дървета, все още неразлистени, изправени като самотни старци на фона на  новите зелени полски килими (началото на май), стара църква с гнездо на купола, където всяка година се завръща двойка щъркели и отглеждат своите малки – символ на приемствеността, спомена за мястото, нуждата от вяра и закрила...

Старото мостче над малко деренце,  дали помни стъпките на хора, които отдавна напуснаха този свят, сега самотно дали сънува прашните петички на босоноги хлапета, дали се превива под колелата на каручката на времето, дърпана от старото магаренце на дядо? А очите на същото старо небе, дали са запомнили пъстрата забрадка на баба – някога много отдавна - ярко червена като божурите в градината, които грееха и цъфтяха, когато последно я видях, после постепенно избеляваше, избледняваше, загуби цвят и в един момент се превърна в черна...

Нютон твърди, че    черното е отрицанието на какъвто и да е цвят или пълното отсъствие на светлина.  Светлината е важна съставка от сложната формула на живота.

Светлина и любов. Неизменно. Цвят и надежда. Понякога нахлуват неканени спомени, които връщат крехката радост, че сте минавали заедно по това старо мостче с каручката, теглена от магаренцето, а на нея седи дядо с поводите, баба с ярката забрадка милва с напуканата от работа из къра ръка гладичкото личице на усмихнатото хлапе, за което светът започва тепърва да разкрива тайните си – като опърпаната книжка с картинки, която преди теб са разглеждали други...

На връщане към София минаваме пак по този път, но в обратен ред – мостчето, дръвчето, старата църква с гнездото на купола. 

Щъркелите! Там са! 

Всичко е както трябва, животът пътува с каручка, с автобус, внесен секънд-хенд (надявам се!), лети на крилете на новоизлюпилите се щъркелчета. 

Ремонт lxpress - размисли, породени от дъждовно време

 

Просто дъждът ме провокира...

(Сред снимките има правени в движение зад стъклото на автобуса и качеството не е идеално. Моля за извинение.)

Ремонт lxpress

Инж. Галин Станев

За контакти:

Тел. 0898 371028

Сервиз на телевизори, перални, съдомиялни, сушилни, климатици, печки, фурни,  микровълнови, бойлери и др. битова техника по домовете без почивен ден.

Зимен спомен за лятото грее в душата на майстора на ремонтите на битова техника

Зимен спомен за лятото. 

Малките слънца, които греят в душите ни и ни топлят в студените дни. 

Обичам богатата цветна палитра, която контрастира с еднообразието на януарската сивота. Ремонтите на битова техника са окупирали дните ми, превръщат се в безкраен наниз от поправки на перални, телевизори, платки на климатици, печки, фурни – разнородни мъниста от труд, технологични новости, обиколки из софийските булеварди и улички – отмятам едно по едно малките топчета, прехвърлям спомени и дати. Подклаждам яркостта на миналите дни с разходки из електронните албуми, в които живеят обиколките из красивата българска природа и топлината на лятното слънце, нажежено до златисточервено. 

Търся медно-червените отблясъци на спомените в леденоснежното присъствие на зимата, намирам ги в множество дребни и тривиални нещица от живота, радват ме, придават очарование и особен смисъл на януарското ежедневие. 

Ремонтите на електроуреди избледняват на фона на топлите спомени, които уютно са се притаили в душата ми.

Зима ли казвате – не и в сърцето на майстора!

(За колажчето са използвани лични снимки).


 

Котешко езиче

Днес ми остана късен ремонт на пералня. Не ми харесва сивотата на декемврийския ден и измайсторявам набързо смешно колажче със снимки на котето, което се е свило на кълбенце. То също не обича студа. Малко яркост и настроение в унилите следобедни часове, които се точат със скоростта на товарен влак от далечното минало на едно добруджанско момче.

Когато август си тръгва...

Нещо по-пъстро от летен следобед, освен спомени по отминали времена. Нещо с капка носталгия по августовските слънчеви дни, когато усещаш, че краят на лятото приближава с упоритостта на водата, извайваща камък в желана от нея форма. Ден след ден, година след година, столетие след столетие.

Късните августовските следобеди - и сянката, и светлината на слънцето са различни, подсказват започналият процес на промяна - лека-полека съблича многоцветната роба, заголва срамежливо все още раменце, предстои обличането на нова одежда - с различни краски, която пада по-тежко и прикрива наедрелите форми на плодовете на лятото.

Красота и ухание се носят във въздуха, все още жежък, наситено меден, слънчогледов, пълен със спомени и жадни копнежи.

Харесвам промяната - ленивият август бавно поема по път, който ще го изпрати далече-далече, някъде там във времето, ще приседне кратко за отдих на пейката под стария орех, ще размени думи с престарялата ми бабичка, ще отпие студена кладенчова вода, а пердето на лятната кухня ще се вее ли вее - бяло - през отвореното прозорче.

И после - ръка за ръка ще поемат с нея по пътя - слети в едно - не мога да видя отсам - това пъстрото, цветното, шарено като детски бонбонки - дали е забрадката бабина или  на август премяната...

Когато август си тръгва и оставя след себе си спомени и малко тъга...

           

Белоснежна феерия - нова серия ;)

Отминаха коледните празници и заглъхнаха звънчетата от шейната на добрия старец, раздаващ подаръци. До другата година, нека се надяваме и вярваме, че всичко ще се случи отново, ще бъде по-приказно и по-добро, ще има повече зарадвани и щастливи деца и възрастни. Сега сме в очакване на следващия празник – посрещане на новата 2012. Настроението продължава да е леко приповдигнато, може би водени от желанието за нещо по-различно от обикновеното ежедневие, от предстоящи срещи с приятели или близки, затова съм решил да презентирам по-леки и неангажиращи прекалено много мозъчни клетки постинги ;)

Докато вие четете (вероятно) това, аз ще съм някъде и ще поправям някоя печка, която не е издържала на коледното готварско състезание и сега отчаяно плаче за бърз ремонт или ще оглеждам прашасалите вътрешности на телевизор, отказал да работи, засрамен от бозата, изляла се от различните телевизии, наречена с гръмки празнични имена.

В тон със сезона – някои интересни подробности за зимата, студа и снега

съвсем накратко :

* Ледените висулки най-често са на южната страна на сградите.

* Ледът, технически погледнато,  е всъщност минерал, както желязото и солта.

* Горещата вода замръзва по-бързо от студената.

* Няма две еднакви снежинки. Но за да го докажат, са изследвали 400 000.

* !2% от земната повърхност (21 милиона кв.к.) са покрити с постоянна снежна покривка или арктически лед и там се съдържа до 80% от чистата вода, която е подходяща за пиене от хората.

* Снегът в Антарктика е толкова твърд и равен, че отразява не само светлината, но и звука.

* За да завали сняг, температурата по повърхността на облаците трябва да е под нулата.


И малко радост за очите, кратко бягство от градския делник :



Дали тук не се крият приказните джуджета и красивата Снежанка?

    


Бели пътища, бели пътеки - само път към теб къде да намеря...

           


Игра с цветове, нюанси, компютърни програмки разни...

           



Сняг, облаци, снежни дървета - помня герои приказни и момчешки съблазни...


            



             



              


Следващата ми е любима от тази серия, като спомен за далечен, отминал летен ден,  и я използвам да ви пожелая чудесен следобед и много поводи за усмивки и отлично настроение ;)

Хора, предмети, спомени - дългият път към себе си

Чакам те да се завърнеш и те търся в лицата и силуетите на хората, с които се  разминавам по улиците. Никакво, макар и жалко твое подобие не откривам. Превръщам се в кавър версия на самия себе си и отправям молитви към поредно безмилостно божество. Молитвите ми остават нечути. В мен се преплитат спомени и надежди, а разкъсвана от противоречия душата ми умира и възкръсва сякаш в непрекъсната цикличност. Пред очите ми все още са косите ти, вплели вятъра в себе си, долавям все още парфюма, които ухаеше странно-опияняващо, ориенталски-изкусително и съблазнително.


                                                      
                                                                        (T. Гъркин)
                                                               

Къде изчезна, дали се стопи някъде в небитието, дали преля в живота на друг – не мога да разбера, единствено болката от невъзможността на чувствата и общата ни взаимност  са пределно ясни и осезаеми. Другото дори е по-бледо от сън, по-размито от чужд разговор, по-отминало от детски години. Някъде там в миналото като призрак остана да присъства очакването да се завърнеш, там тегне като черна прокоба една   недовършена, недоизживяна напълно  любов. Обичаше да слушаш тази стара песен и често припяваше с тях - You really got me now и толкова, просто песен, нищо повече. Харесах песента покрай теб, реших, че се отнася за мен, за нас. После изчезна. Завинаги. Мразя тази безкрайна пропаст между никога и завинаги, мразя дори и двете думи.


                           
                                                                       (И. Хърст)

Отиде си, изчезна, стопи се – всичко това да изрази мъката, че те няма, че не си при мен. Иначе знам къде си – не на друга планета, не в друга космическа галактика, просто някъде другаде, но то е същото – щом не си с мен, при мен за мен все едно те няма, не съществуваш. Защо след като някой си тръгне след него остават толкова други неща, които напомнят за него, засилват липсата му и страданието ти? Това пречиства ли ни или ни напомня собствената ни уязвимост, крехкост на чувствата и нетрайност на илюзиите, че нещо може да продължи повече от самия живот или от мъртвата материя – предмети и вещи, които пренасят спомените? Имат ли предметите памет или ние имаме памет за тях?


                                   
                                                              (C. Miedema)

Така се носим през времето, през срещите, стараейки се да съживим това, което ни липсва чрез друго, което имаме в наличност. А доколко ни прави щастливи замяната и може ли и най-добрия майстор да ремонтира човешката душа?


                      

Търсейки теб, достигнах до себе си...

                                 

С пожелание да останете винаги верни на себе си! ;)

 

Ремонт на черна и бяла техника, извънгаранционен сервиз, монтаж и поддръжка, консултант ВЕИ, инвеститорски контрол външни и сградни инсталации, графично оформление на рекламни и технически материали, преводи от/на английски/руски езици, editing/proofreading, създаване, оформяне и корекция на съдържание за уеб, текстове, официални писма, поздравления, слогани.

Предчувствие за слънце, надежда за любов

Ноемврийска сутрин, мъглата изпълва цялото пространство до седмия етаж и се носи из въздуха нагоре. Прилича на огромен захарен памук от панаирите  през детските ми години, а долу по булеварда сред  тътен и шум на прегракнали клаксони се движат коли, автобуси и камиони – шарени играчки от съседната сергия на призрачния лунапарк  от миналото.


       


През булото на мъглата цветовете им избледняват, гледани сякаш през призмата на спомена и достигат до мен като далечната мъртва светлина на звездите – уж я виждаш, пък отдавна, зверски много отдавна принадлежи на друг свят, на някоя паралелна реалност, където спомените се случват тепърва и всичко е ярко, ново и магнетично.

                                                        


Огромното виенско колело е там, чува се весела глъч, дори разпознавам гласа на хора, които не съм виждал от цяла вечност, и се учудвам леко – знам, че няма как да стане това, а всъщност се случва. Някаква ретро мелодия достига до мен, от нея кипи ентусиазъм, младост и зов за любов – и като пуканки продължават енергично  да хвърчат във всички възможни посоки спомени и гласове, цветове и живот.
Мъглата се е стопила в спомена, а ноември ми се струва по-весел и от летен ден. Хубаво е, застанал на балкона, в студената утрин да получа своите няколко минути дзен щастие – нищо, че наоколо е мрачно, сиво и самотно, аз успявам да прекося мъглата и времето, да стопя разстоянието на годините и да усетя топлина в ноемврийската утрин.

Хубаво ми е, изпитвам удоволствие, че мога да преживея и разкажа това, напук на идващата зима.

                                                         

Ноември, студ, безкрайно много непознати профучават долу с колите си и моето почти  незабележимо присъствие, скрит на балкона, като умаляла детска дрешка, пъхната в най-далечния край на скрина, която мама не намира сила да изхвърли, защото й напомня за нейната собствена младост,  но все пак – тук някъде, в прегръдката на мъглата, търсещ утеха в шеметната въртележка на живота.

                                           
                                    

С пожелание за слънчев ден след мрачното утро ;)

Ремонт на черна и бяла техника, извънгаранционен сервиз, монтаж и поддръжка, консултант ВЕИ, инвеститорски контрол външни и сградни инсталации, графично оформление на рекламни и технически материали, преводи от/на английски/руски езици, editing/proofreading, създаване, оформяне и корекция на съдържание за уеб, текстове, официални писма, поздравления, слогани.

http://www.youtube.com/watch?v=Mzd_qp7wG_Q&feature=related