Снощи сънувах, че някой ме обича...

Няколко съвсем неподредени мислички, едновременно отпивам от съботното кафенце и се опитвам да надмина собствения си рекорд по бързина на писане с два пръста по клавиатурата.

Хубаво нещо е да забравиш и простиш, но дали винаги не остава нещо като драскотина върху гладката, макар привидно, повърхност на отношенията. Или поне някой белег в душата. Със сигурност остава и той е видим единствено за теб. Споменавал съм, че най-трудни са ремонтите на чувства, спомени, душа. Трудни, неспокосани, не пeрфектно изпипани.

Колко хубаво би било да имаше някакъв чип - сменяш наранената част и си като нов - няма болезнени въпроси и парещи спомени, просто си като нов, чисто нов, неизползван, ненаранен, все едно изваден преди минути от опаковката.

Какво пък - хора сме, отпивам малка глътка от поизстиналото кафе, прощаваме, поне правим опити, напъваме се да забравим болка и охладнели като кафето ми чувства, и то така - живота минава ли минава с бясна скорост, а ти стоиш и чакаш да се позабави въртележката и да скочиш в движение, за да не ти изгори билета, който стискаш здраво в дланта си.

Чувствата не можеш да хванеш в шепа, те са на най-сигурното място - вътре в теб и не си техен господар. Идват и се появяват от само себе си, няма контрол, няма резервни части за наранените, няма любимия  бутон на майстора рестарт. Така е.

А закъснелите чувства помагат или пречат на душевния мир?

Снощи сънувах, че някой ме обича...

Чудесна песен, чудесна стара песен за начало на деня ми.

Ремонтите тепърва предстоят - дали този път не толкова типичните и технически обикновени телевизори, изнемогващи перални и стачкуващи печки или нещо далеч по-различно по своята същност, все са ремонти и крайният резултат трябва да е удовлетворителен, ако не положителен.

Хубав втори съботен ден през март.

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=-8NS_kQdiOY&feature=player_embedded 

 

 

Понеделник - чудесен ден за рестарт

Понеделник е особено добър ден да започнеш отначало. Няма значение какво точно, по-важно е да направиш планове за положителни промени в себе си и света около своята персона. Може би това е причината да започваме отново и отначало през толкова кратък период. Не трябва да се обезкуражаваме и униваме ако не сме се справили с някое предизвикателство през предходните, вече отминали дни. Както след тъмната нощ започва светъл ден – буквално и метафорично, така и след неуспешен, евентуално, период се дава шанс за поправка на стореното или пропуснатото.


В крайна сметка, най-важното е да се чувстваме доволни и щастливи от живота. Идва и пролетта в най-скоро време. Усеща се, макар все още да е студеничко и да има снежец. Това ме изпълва с трепетни очаквания – зеленина, пъстри цветенца в близкия парк, особения аромат на нов живот, примесен с веселото цвърчене на птичките и детски смях. Разноцветни балончета весело танцуващи под дъха на южняка, усмивка от случайно минаващо момиче, възрастна двойка кротко крачеща по алеята – малки отрязъци от платното на живота, случайни картини от бъдещи спомени.

Понеделник е чудесен ден да направиш нови планове и да вземеш смели решения, да забравиш (или опиташ) проблемите и тревогите, да задгърбиш злобата и низките прояви на жалки и дребнави същества.

Понеделник е прекрасен ден да бъдеш щастлив, да се усетиш млад и пълен с жизнена енергия, с желание да помагаш, да обичаш и получаваш любов!

Понеденик, да, но и начало на седмица, пълна с ангажименти. За мен това означава ремонт, на различни битови електроуреди. На първо време имам да довършвам ремонт на телевизор, който бе забавен поради липса на оригинални (качествени) резервни части. Този проблем вече съм го коментирал.

Така е – поезия и делнична проза вървят ръка за ръка, те са си необходими за разграничаването на едното от другото. Връщам се до началната метафора за деня и нощта. Доброто и злото, шареното и сивото, светлото и тъмното, скучното и забавното са неизменна част от живота. Опознай едното, за да оцениш другото.







               

Бъдете усмихнати и амбицирани, не слагайте точка пред плановете си, това е моето пожелание-послание за новата седмица.

Неволите на Майстора - част поредна, но и не последна!

Неволите на майстора - част...поредна и със сигурност не последна!

Винаги позитивно настроен, занимаващ се с ремонти на битовата техника на другите (само едно от нещата, с които съм се захванал антикризисно), този път реших да се оплача и аз. Не от нещо друго, но от намирането на необходимите за поправките резервни части  или по-скоро разпространението им из търговските обекти за тази цел.

Чували сме, че в наши дни вече всичко може да се  намери на родния пазар. Да , ама НЕ! Това е само градска легенда, нека вкарам и аз някой по-фешън израз в употреба. Оказва се, че като тръгна да търся някоя резервна част си е само по себе си цяла екскурзия из София – от Лъвов до Орлов мост, от Красно село до Слатина на цената на билетче за градския транспорт. Пътешествията из мръсната, прашна столица в търсене на необходимата резервна част за текущия ремонт на някое позабравило годинките телевизорче или мазна печка (някои хора дори не си правят труда да почистят я седмичните, я месечните отпечатъци от собствените си кулинарни опити) ми напомнят за праисторическите времена (не че съм набор на динозаврите, но май попрехвърлих и считаната за средна възраст) и как предшествениците ни са обикаляли и дебнали в търсене на плячка, с едната користна цел да заситят тумбаците и да впечатлят с майсторлък самките от съседната пещера. Та обикалям аз като допотопен екземпляр, а пък всички клиенти бързат и звънят - Майсторе, ще е готово ли утре?

Ех, хора - как да е готов ремонта като няма нормални магазини за резервни части, да не говорим за това че са пълни главно с ментета, които не са и много евтини - правени в някой гараж я в Китай, я в южната ни съседка.

Купувам на кило и поразия, слагам  в уреда или машинката и ...ИЗНЕНАДА , изгаря на момента или пък изобщо не проработва! Ще спестя думите тук, малко автоцензура. Или все пак да ги кажа – може да стана следващия почетен доктор към някой университет, май добре ще се отрази на реномето ми, а?

В същото време, и   клиентът не е виновен, той си плаща за една част, не за две или три! Ама и аз не съм! В крайна сметка,  Майстора е с двата крака вътре - на загуба отива ремонта на  домашната техника! Да не говорим, че някъде не си актуализират информацията по сайтовете – пише, че имат 34 бройки, бия път до там – има, ама да не казвам какво по-точно. Ако звънна пък, за да спестя време от ненужната разходка – или никой не вдига телефона, или са много заети точно сега. Фирмена политика, не е мой проблем.

Та така се получава и с ремонтите ( както и много др. неща, които е безмислено да изреждам или споменавам даже) в родната ни държавица. Като няма стандарти, ОТК и други такива следящи институции, дето ги имаше едно време – ще пием по една студена вода, ама лошо, че и на нея вдигнаха цената, или вече е менте и тя!