Радвам се, че е петък, нищо че в събота пак ме чакат телевизори за ремонт

Колко много обичам петъците! Нищо, че отдавна не предизвестяват края на работната седмица за мен, знаете, че събота и неделя са ми изключително натоварени с ремонти на битова техника и електроника. Не, не сънувам телевизори,  повредени перални или печки, сънувам рядко и тогава се връщам в минали дни, изживявам емоции , посещавам непознати земи и стоя на брега на необятни сини морета. Моят шанс в момента да избягам от ежедневие на прашасали платки на телевизори или задръстени филтри на перални машини са именно спомени, сънища, книги, изкуство. Все по-малко време остава за последните две. Ръцете ми сръчно поправят климатици, печки, фурни, съдомиялни и какво ли не. Вместо четки за рисуване в свободното от ремонти време си служа най-често с поялник. Майсторя си разни помощни уреди, полезни за работата ми. 

Обичам петъците, дават особено усещане, че утре ще бъде различно. Бих поспал до по-късно, бих поседял пред някой албум на любими художници, бих изгледал някой нов филм докато бавно пия кафе по домашни пантофи в удобни дрехи с чисти ръце. До мен кротко би мъркало котето, унесено в блажени свои сънища. Какво ли сънуват животните, помнят ли топлината на майчино тяло, меката лапичка и мокро езиче на тази, която им е дала живот?..Кои спомени изтласкваме в най-долните чекмеджета на мозъка, който смятаме, че ни прави по-висша и по-разумна форма на живот? Използваме ли рационално това, което сме получили в различните еволюционни етапи? С какво сме по-добри, именно ние – човеците...

Петък е ден на майстора, казват. Обичам петък, нищо, че утре ще стана рано, за да поема към пореден адрес за сервиз на електроуред, последван от друг, дребни битови задължения като мъж в къщи и съпруг, което също си е цял майсторлък!

Обичам края на седмицата, защото осъзнавам за колко неща на този свят мога да бъда благодарен, за хората, които ги има в моя живот, за всичко, което съм и мога да бъда, за дребните удоволствия,  за усещането, че е петък, без значение от коя страна на витрината съм – сладостта и радостта са си мои и не зависят от външни фактори като терморелета, платки, процесори, чипове, филтри и барабани на перални...


                          

Мъдрост за деня:

Ако искаш да имаш успех в живота си, търси го в себе си, а не вън от себе си. Отвън са само условията на живота.(П. Дънов)

Ексклузивно от майстора - мацката и агент Буда ;)

Не се препоръчва за хора, оперирани от чувство за хумор!

Едно коте разконспирира къде е агент Буда. Вижте историята, случила се днес в дома на майстора на ремонтите на битова техника, докато той поправяше поредната платка на климатик, телевизор или просто поредната част от електроуред, нуждаещ се спешно от сервиз. 

Писаната се е научила да спи върху лаптопа. С първото движение стъпва върху on/off бутона. Мистериозното изключване в последните дни е разкрито. Виновницата е нагушкана подобаващо и нахранена с извънредна порция за бдителността, а аз започнах да затварям капака на така необходимата съвременна машина.

След приключване на ремонтите за днес, играта със снимките и котето ме ободри. Един по-различен ъгъл на един по-нестандартен агент, рошав, мустакат, много любопитен, изключително глезен и любвеобилен.






Почивам си върху лаптопа на майстора.




Яяя, това не е ли Буда?





Агент Буда! Той е!!!




Сега те хванах!

Пухи, агент Пухи vs Буда, малка абаносова статуетка на индийското божество, оказала се най-случайно пред неспящото око на камерата. Останалото е ясно – малко фотообработващ софтуеър, много въображение и чувство за хумор.

Приликата с възможни агенти е повече от случайна. ;)

Котешко езиче

Днес ми остана късен ремонт на пералня. Не ми харесва сивотата на декемврийския ден и измайсторявам набързо смешно колажче със снимки на котето, което се е свило на кълбенце. То също не обича студа. Малко яркост и настроение в унилите следобедни часове, които се точат със скоростта на товарен влак от далечното минало на едно добруджанско момче.