Показват се публикациите с етикет книга. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет книга. Показване на всички публикации

събота, 25 август 2012 г.

Фридрих Ницше (15.10.1844-25.08.1900) - "...недоволството поражда желание за мъст"

Фридрих Ницше (15.10.1844 – 25.08.1900) е немски философ, поет, композитор, критик, класически филолог. Идеите му оказват влияние върху екзистенциализма и постмодернизма. Основоположник на философията на живота. Според него волята за власт е първична движеща сила на човешкото поведение и историята. Нейно висше въплъщение е свръхчовекът, който е господар и на себе си, и на останалите.

Далеч съм от мисълта, че съм изчерпил представянето на тази интересна личност с горните няколко реда.

Предлагам и някои негови цитати по различни теми, а преводът и интерпретацията са мои.


                            

* Да живееш означава да страдаш, а да оцелееш – да намериш смисъл в страданието.

* Не липсата на любов, а на приятелство прави браковете нещастни. 

* Трябва да носиш хаос в душата си, за да се роди танцуваща звезда.

* Правдоподобното, съвестта и всички истински факти произлизат единствено от чувствата. 

* Невъзможно е да страдаш без да накараш някой да плати за това; недоволството поражда желание за мъст. 

* Мислите са сенки на чувствата ни – всеки път по-мрачни, по-празни, по-скромни.


* Изкуството е присъщо на живота.


* Характерът се определя по-скоро от липсата на определен опит, отколкото от това, което вече сме преживели.

* Животът е твърде къс, за да се отегчаваме. 

* Самолюбието стои в основата на аристократичния дух.

* Стремя се в десет изречения да кажа онова, което другите - в цяла книга. 

* В любовта винаги има известна доза лудост. За нея обаче също има някаква причина. 

* Твърде дръзко е настойчиво да чакаш любовта. 

* Ако някой неспирно говори за себе си, може да издава желание да се прикрие.

 * Каквото се прави в името на любовта, то винаги се случва отвъд доброто и злото. 




четвъртък, 24 май 2012 г.

24 май - най-светъл и най-български празник

Днес отбелязваме най-българския, най-светлия празник - Деня на родната писменост и култура. Ден, който ме връща назад във времето, когато празнични шествия от усмихнати ученици минаваха по улиците, носещи букети от майски божури, плакати и навред ехтяха звънки гласчета, смях и неизменната песен "Върви, народе възродени..."

Няма да коментирам българското образование днес, когато живеем в технологичен свят, доминиран от машини, компютри, роботи. Нищо не може да се сравни с желанието да разтвориш новите странички на книга, миризмата на хартия и мастило и да потънеш в необятните дебри на приключенския свят. Никоя електронна книга не може да пресъздаде това невероятно усещане!

Важното е, където и да сме да носим в себе си частица от онзи детски ентусиазъм и любовта към писменото слово, книгите, жаждата за нови знания. Това, което всъщност е връзката ни с тази земя, пропита с кръвта и сълзите на предците ни, запазили достойнство, вяра и писменост през мрака на Средновековието.

А този пасаж от най-първия български роман, ще помня до края на дните си:


- Много хубаво, браво, Райно. Кажи ми сега, кой изнамери българската азбука?
Тоя въпрос позатрудни момичето. То попримигна, за да си докара на ума отговора, зина да каже, но се спря несамоуверено и готово да се смути.
Огнянов му помогна:
- Нашето А, Б, Райно, кой го написа?
Детския поглед светна. Райна простря голата си до лакът ръчица, без да каже нещо. Тя показваше на Кирила и Методия, които благосклонно гледаха към нея.
- Тъй, тъй, кузум, св. Кирил и Методий - извикаха няколко съюзни гласа от предните столове.
- Да си жива, Райно! Св. Кирил и Методий да ти помогнат и ти да станеш царица - избърбори поп Ставри трогнат.
- Браво, Райно, иди си - каза приветливо Огнянов.

Иван Вазов, Под игото, XI Радини вълнения




     

Честит 24 май на всички настоящи и бивши ученици, учители, просветители и всеки, който се родее със славянската писменост и българската култура!







http://www.youtube.com/watch?v=mMM5uWZPW1k&feature=related