Да
се порадвам на неделното утро у дома – не успях. Най-напред котето
реши, че явно спим повече, отколкото други сутрини и реши да поспортува
върху нас. Дълъг скок от място на 4-5 килограмово коте – старт от
възглавницата и тупване върху краката. Нашите. Следва обръщане на
мустакатата муцунка да провери дали сме отворили очи в следствие на
хитрия замисъл на малкото котешко мозъче да съкрати неделното
излежаване. Свикнала е сутрин по-рано да се събуждам. Има храничка в
кухнята, но отказва да се храни, ако не сме там. Глезла. Постигна целта
си.
Докато
правех кафе, тайничко се надявах днес да ми се разминат ремонтите. Явно
с мисъл предизвиках съдбата. После иди, че не вярвай в силата на
мисълта. А може би провидението просто ме разбра неправилно. Изпратил
съм погрешно послание с погрешен код и объркан получател. Пералня.
Оправям чантата с инструменти под зоркия поглед на пухкавата писана,
отпивам от кафето и излизам на балкона за серия бързи дръпвания от
сутрешната цигара. Оставам там точно толкова, колкото време е необходимо
на микровълновата (същата, която поправих наскоро) да загрее каничката с
вода за чай на съпругата ми. Потапям двете пакетчета зелен чай, а
конците с хартиени етикетчета с надпис Zen Tea се
спускат като спасителни въжета от кораб от външната страна на стъкления
съд. Спасителни въжета за неделното ми настроение – две – едното за
пералнята, а другото за телевизора, поръчка, която приемам ей-така,
между две глътки кафе.
Обувайки
се в коридора ставам свидетел на бързите прибягвания на котенцето от
кухнята към стаята и чувам тежкото придвижване на прахосмукачката в
същата посока. Много се страхува от този бръмчащ електроуред, горкото. А
заради пухчетата, които оставя след себе си като глухарчета, осеяли
лятна поляна, я пускаме поне веднъж дневно. Да, неделно подготвяне на
съпругата ми за нейните ученици.
Неделя – ден като другите, няма как да дезертираш от задълженията, не мога да отложа или откажа ремонт на битова техника, има хора, за които посещения от майстор са възможни само в почивните дни, а и винаги има нещо спешно.
Но
късния следобед със сигурност ще бъде уютен, домашен, неделен –
няколкото часа, които ще остават до преди сън, ще дават зелена светлина
на желанието да сме заедно по един небрежно-неделен начин, току преди
старта на поредната нова седмица.
Пол Сезан (1906)
River at the Bridge of the Three Sources
Пол Сезан (1906)
River at the Bridge of the Three Sources
Да не забравяме все пак, че ”Живеем в дъгата на хаоса”. Пол Сезан