Показват се публикациите с етикет домове. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет домове. Показване на всички публикации

вторник, 9 април 2013 г.

Мотивация във вторник сутрин

Мрачен вторник, поне не вали – така започва денят ми. Липсата на дъжд ме радва за момента, има и мъгляви обещания за слънце. Скоро, така обещаха синоптиците.
 
След малко тръгвам да довърша ремонта на перални, които имаха нужда от нова част или поправка на старата. Като взема тежката чанта с инструменти, които са ми необходими за сервизната дейност, става ясно като пролетно небе защо не искам дъжд – трудно ще се придвижвам с голям чадър в ръка. На мокрите дрехи се опитвам да не обръщам внимание. Така сме ние майсторите.

Споделям няколко цитата за мотивация във вторник малко преди да се отправя към дома на собствениците за довършване на първия за деня ремонт (твърди се, че този ден от седмицата е най-депресиращ, защото уикенда е твърде далече, а многото задачи са били поставени в понеделник):

  • Щастието неизменно ще последва, ако  думите и делата ти могат да  направят другите щастливи. Буда
  • Животът е един безкраен опит да разбереш  дали нещата  действително „работят”. Бредбъри
  • Гордостта е най-големият ти враг. Санскритска мъдрост
  • Безмислено е да обсъждаш  стореното, а миналото не обвинявай за нищо. Конфуций


Успешен и лек  ден!

Инж. Станев


Тел. 0898 371028

Сервиз на телевизори, перални, съдомиялни, сушилни, климатици, печки, фурни,  микровълнови, бойлери и др. битова техника по домовете без почивен ден.

понеделник, 1 октомври 2012 г.

Октомври - пълен с изненади

Септември мина и замина. Октомври дойде с летни температури. На прибиране от ремонт на телевизор, макар и облечен с лека блузка, станах вир-вода. Трудно ми е да повярвам, че започва втори месец от есенния сезон. Не се оплаквам, напротив. Но малко е необичайно.

Сменят се месеците и сезоните, дрехите, ремонтите, техниката, домовете, работата. Има неща, които остават. Става ми приятно като си мисля за някои от тях.  

Многообразието на живота е безкрайно, красивото е субективна категория, доброто и то ли?  

Разпиляват се годините като октомврийски листа из софийските улици - обагрени в червено-жълти, златисто-брикови, оранжеви тонове и светлосенки. Вятър завихря спомени и всичко полита.  

Хубав месец е октомври. Има всичко в него - слънце, мъгли, първи слани, дъжд, студени утрини и нощи. Загадъчност - като портрет на изящна дама, рисуван от Модиляни.


                                                 

Октомври - пълен с изненади.


Очаквам най-добрите.

На този свят, изтъкан от цветове, светлина и златисти нишки непреходна любов.

Остани...





сряда, 8 август 2012 г.

Бюро, което няма да използвам за ремонти, малко спомени и Дж. Джойс

Ако не ми се налагаше да обикалям София и в мраз, и в пек (най-буквално и уморително), за да посещавам клиенти по домовете за извършването на различни ремонти на електроуреди и сервиз на битова техника, то бих предпочел да работя на едно ето такова бюро, което има фасон  на  Мини Купър от седемдесетте години.


      
Помня как когато бях студент първа година във Варна, помолих баща ми за финансова подкрепа срещу връщане, за да купя подобен Mini Cooper. Отговорът беше какъвто се и очакваше, в стил "Онова писмо, в което искаш пари - не съм го получил", но от тогава тези малки симпатични колички са ми страст. 

Нали знаете -  неосъществен мерак чопли душицата за цял живот, а осъществиш ли желанието - губи се интерес и вечно търсещия наш дух човешки се отправя към нови посоки. 

Не съм от хората, които биха се чувствали добре, ако цял ден се налаше да работя на бюро - обичам динамиката, движението, действието. Това бюрце обаче определено има нещо притегателно като магнитче, което си пуснал в чантичка с пирони, винтове и по него може да откриеш дребен детайл, който си мислил, че е изгубен, а случайно откриваш там.

Мини Купърите винаги ще ме връщат в годините, когато бях млад и окрилен, ще ми напомня за баща ми, в невидима връзка с миналото, като героят на Джойс с картофа в джоба - пипне го и си спомня за майка си. 

Съвсем в модернистичната техника - поток на съзнанието (разкриване на всички чувства, мисли и усещания на литературния герой чрез съзнателно търсен психологически реализъм), за един от чиито създатели се смята именно Джеймс Джойс, се сещам, четеното преди малко в Днес.бг - Паулу Коелю - комерсиалният преписвач на легенди и притчи си позволява да оспори стила и смисъла на Одисей на ирландския писател, квалифицирайки го като "вреден за литературата"...

Ето от бюрото с фаца на Мини Купър, се докоснах до толкова теми - моята младост, покойният ми баща, литературата от модернистичен до постмодернистичен период - един безкраен океан от автори, творби, шедьоври и малко приказки за глуповати дами с любов към модата. 

Платката за довършване на поправката на един телевизор стои на масата до старото ми другарче - лаптопа, май ще остане за утре. Защото моето другарче в живота ме чака за вечеря...да я приготвя...



Човешките грешки са двери към нови открития. Джеймс Джойс