Бърз
преглед на днешната преса онлайн. Малко ми е отнесено от лекарствата,
които трябва да пропъдят зимния бъг от майсторския организъм, отдавна
имащ нужда от дребни ремонти тук-там. Новината за лудналите американци,
открили стрелба в начално училище ме шокира с жестокост и оскотяване,
типични за френетизма на общество във финансово-морален колапс, но
минути след това попадам на следната новина в Дарик. Това ме хвърли не в потрес, ами в див смях, продиран на моменти от още силната кашлица.
Г-н
Борисов предлага на ЕС да работят на български език, според него е ясно
кое е да и кое не. Примери много – ако някой наш министър днес е казал
„да” относно нещо си, утре то задължително става „не” и обратно,
обикновено след среща на високо ниво (високо, колко високо – ами до ранг
Премиер). „Може би” не съществува в българския политически жаргон.
Много по-лесно би било ЕС да понаучат българска реч на ниво С2 покрай
коледните празници, отколкото родният премиер да се пречупи и да понаучи
малко инглиш, конграчюлейшън е повече от достатъчно в рамките на
мандат.
Даването
на конструктивни предложения и наливането на акъл, съвсем безплатно при
това, си е съвсем български патент, нареждан сред най-успешните някога
такива. Защо да се тормозим с лингвистика, като можем да накараме ЕС да
проговори нашенски с шопски акцент! Не сме се справили с населението,
обитаващо нашите земи в училищна възраст – за тях българската реч е
всичко друго, освен родна, а имаме съвсем грандомански амбиции да
българизираме ЕС и на 24 май 2013 да пеем дружно „Върви, народе
възродени...”, който постепенно се превръща в химн на Европата,
обединена или разединена, няма значение, важно е ние да не полагаме
усилия да научим новото, а по бай Ганьовски да прекараме другите (нищо,
че изглеждаме безумно жалко и карикатурно в очите на онези, говорещите
по няколко чужди езика, хайде, холан, да се заемат и с нашенския, колко
му е!). Добрият практик първо тества върху европейците, после върху
живеещите в страната, но неговорещи езика на дядо Вазов, на Ботев,
Йовков, Дебелянов, Талев...Пазим си генетичния материал, лош, хубав,
такъв е – след двадесетина години той ще остане тук, според
апокалиптично-мрачни статистически прогнози.
Чудесно предложение от страна на Премиера, което бих аплодирал, ако не беше на границите на абсурдното!