Ден на майстора - за експресни ремонти на битова техника по домовете дали ще ми отпуснат онзи хеликоптер ;)

Абсурдни и нелепи ситуации в ежедневните ми ремонти -  това се случва понякога в многобройните ми контакти с кандидат-клиенти. Хората сме различни, не реагираме по един и същ  начин на стрес, радост и други житейски ситуации. Това е хубаво – във всеки един се крие загадъчна вселена от емоции, таланти, неочаквани реакции на битови ситуации. Щеше да е скучно, ако всички бяхме отлети в същата матрица - психология и поведение по готови стандарти, усмивки по калъп. 

През по-голямата част от трудовата ми практика съм общувал с техничари, а през последната година, поради естеството на работата ми – сервиз на битова техника – се срещам с хора от всички социални прослойки с различно, често изненадващо поведение в обикновени за мен случки.

Помните  постинга за дамата със съдомиялната машина, която искаше в неделя на обяд спешно да я посетя, защото нямали чисти чинии, а се канели да похапват. Тогава коментирах, че някои хора просто не мислят преди да се обадят – дори спешно да отидех, за един час нямаше как да поправя съдомиялната, а ако се наложеше смяна на повредена част – нямаше откъде да се закупи точно през почивния ден. Не ми е финансово и физически възможно да се снабдя и разнасям хиляди чаркове за всякакви печки, телевизори, перални, съдомиялни, все пак съм майстор, а не търговец.  

Сходна ситуация ме изненада и вчера – малко след четири часа телефонът ми звъни и млад мъж ме информира, че фурната на печката не работи, повредена е. Казах, че мога да приема поръчката и тъкмо да питам кога и къде, той изстреля, че трябва до един час (!) да съм там, някъде в Младост, защото готвели и щели да имат гости, та повече от спешно трябва да се ремонтира.

Ако беше в съседен блок – ок, но аз съм в Борово, а за 5 вече бях поел ангажимент. Отиването ми беше невъзможно, освен ако г-н Премиера не ми отпуснеше правителствения хеликоптер, но едва ли фурна в Младост е сред приоритетите му. Къде ще се конкурирам с тигри, били те и Бистришки!

В резюме – българите се сещат за поправка на битовата си техника само когато касае готвене и консумиране на храничка. Може непран и некъпан да ходи (вижте в градския транспорт, например – все едно нямат перални, бойлери или хигиенни навици; така гадно да смърди и то рано сутрин в началото на 21 век е недопустимо), но гладен или без телевизор не остава!

Идеята ми беше – собственици на битова техника не се замислят, че за час няма как да реагирам, не е възможно да нося резервни части за хиляди видове уреди с мен или преди да отворя телевизор (например) да им кажа колко ще струва. В такъв смисъл – замислете се, ако ви обещават каквато и да е цена за ремонт предварително.


 

Хубав, весел, позитивен петък – ден на добрия майстор ;)
        

                                                  

                                                                       Това за довечера