Компютърна технология от близкото минало за неопределено бъдеще

Искам да ви запозная с една интересна технология, която през 2007 представят като една от възможните за бъдещето развитие на мобилните компютри.  Нямам информация, за съжаление, до каква степен тази вероятна компютърна технология е намерила възможност за реализация на пазара и за уместността на употребата и полезността на приложението й.

     

Попаднах на снимките съвсем случайно, ровейки из нета в търсене на схема, която ми беше необходима за поправката на доста специфичен модел телевизор. Вниманието ми беше привлечено от  нещо, което съвсем сигурно и определено приличаше на комплект настолни химикалки, а над тях се мъдреше заглавие възхваляващо поредното удивително японско чудо на новите технологии. Как не се измориха тези хора – да бълват технология след технология, коя от коя по-нова, по-напредничава и по-луда, не мога да кажа!

                  

Да, но това не са някакви обикновени писалки с камера, както може да си помислят някои, това е поредната стъпка, при това високотехнологична, към бъдещето на мобилните компютри (това с давност повече от 4 години).

Идеята, заложена в подобните на писалки уредчета, е с развитието на новите блутут  устройства това да се превърне в компютър, който спокойно да пренасяте в джобчето. По-леко, по-компактно от лаптопи, таблети, електронни книги  и прочие чудеса на съвременните технологии, все желани подаръци от малки и големи за предстоящите празници – коледа и новата година.

                

Тези писалкоподобни компоненти вървят анблок и пресъздават както монитора, така и клавиатурата на компютър, като за целта е нужна единствено гладка повърхност и можете да правите това, за което обикновено използвате традиционен компютър.

                   

Дали това ще постави началото на края на компютрите, с чиито вид и параметри вече сме привикнали – поне за момента – едва ли. А и не казват какво се случва, ако случайно едното компонентче изпадне някъде по пътя или сдаде дефект – най-вероятно цялата технология  отива на кино, няма кой да си играе и поправя на дребно.

                   

Ама и аз какво се зазяпах, размечтах, разфилософствах – работа имам да върша, ремонт на телевизор съм започнал, за фурна ме чакат на адрес – я, Майсторе, към платките ходом марш! Японците да му мислят за компютрите, ние сме по компотите... Пък и минаха времената, когато в България се ценяха технически нововъведения, хрумки, рационализации – дал съм своя принос там, сега просто правим опити за...оцеляване...