събота, 16 юли 2011 г.

As for me - I'm ok. For now, anyway..

Вчерашното пълнолуние и все още интензивната лунната яркост, пълнота и сферичност, в едно с топлината на лятната нощ, не ми позволяват да заспя, макар да минава три сутринта. Мисля за безкрайно много житейски проблеми и ситуации, понесен от потока на съзнанието. Не смятам, че ще реша в този момент задачите, надвиснали над мен с неумолимата решителност на неизбежното. Явно, луната ме кара да се замислям над отдавна изпратени в архивите на паметта случки и детайли, тя като покровителка на женското начало изостря сетивата и чувствата ми,  кара да се вгледам дълбоко в себе си.
Времената са трудни за повечето за нас, принудени сме да оцеляваме по начини, които не носят удовлетворение – нито материално, нито морално. Правим компромиси със собствените си принципи и постижения, прехапваме ежедневно достойнството и гордостта си. Моля се тези трудни времена да приключат по-бързо и животът да се завърне към нормалното си русло. Двадесет години вярвахме, борихме се очаквахме промяна към по-добро и сносно съществувание, надявахме се от жизнь да стане life. Не отричам постиженията в някои области, но това, че родината е в ЕС, уви, не ми плаща топлото през зимата...
През отворената балконска врата влизат пътечки лунна светлина – млечно синя  на цвят – и осветяват стаята по вълшебно-приказен начин. Котенцето се е свило там в очакване на слаб повей на вятъра, а срещу леглото бръмчи прегракнало вентилатора и разпръсква по-хладен въздух. Времето минава неусетно като кадри от любим стар филм, гледан многократно, но все още будещ интерес.
Така унесени в битка с ежедневието неусетно минава и живота, носи се като река, като бавното движение на облаците по безкрайната небесна шир, като вечния кръговрат на сезоните, като лунния цикъл и неизменните изгрев и залез.

 

Гетсби вярваше в зелената светлина, блаженото бъдеще, което година след година се отдалечава от нас. Днес то ни е избягнало — нищо, утре ще тичаме по-бързо, ще простираме ръце по-далеч… И едно прекрасно утро… Тъй се борим с вълните, кораби срещу течението, непрестанно отнасяни назад в миналото. (Великият Гетсби, Ф.С. Фицджералд)

1. Заглавието на постинга е от песен на Morrissey, ето линка, ако някой иска да го прочете по обстойно  www.songmeanings.net/songs/view/3530822107858667080/,  а по-долу е и самата песен, тя описва настроението ми перфектно в настоящия момент ;)

2. Утре - очаквайте нещо по-позитивно, свързано с хобито ми да рисувам - ще покажа отделните етапи на създаването на една икона, поръчана от моя близка ;)



Пожелавам ви позитивен и слънчев уикенд, подгрян от споделена обич ;)
И не забравяйте - Майсторът очаква Вашите поръчки и осигурява качествен ремонт на електрическите Ви уреди ;))

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Благодаря, че коментирахте! :)